2. Правила за движение по пътищата

ЗДвП

Раздел I.
Общи правила

Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
2. трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава.
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните имоти, като спазва действащите норми за шум и вредни емисии на отработени газове от моторното превозно средство, както и други норми и изисквания за опазване на околната среда;
3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
4. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение.
(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство е забранено:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
2. да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.
Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
Чл. 7. (1) Когато има несъответствие между сигналите на регулировчика и светлинните сигнали или пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със сигналите на регулировчика.
(2) Когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните сигнали.
(3) Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци.
(4) Когато има несъответствие между пътен знак, поставен на преносима стойка върху платното за движение, и останалите пътни знаци, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътния знак, поставен на преносимата стойка.
(5) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При строителство и ремонт, когато има временна пътна маркировка, положена с цел организация на движението за определен период от време, участниците в движението трябва да се съобразяват с временната пътна маркировка.
Чл. 8. (1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.
(2) Когато на дадено място от пътя едновременно е разрешено преминаването на нерелсови и релсови пътни превозни средства, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовото пътно превозно средство независимо от неговото местоположение и посока на движение.
Чл. 9. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено движението на верижни машини и използването на гуми с шипове. Движение на пътни превозни средства с вериги за сняг е разрешено само когато пътните условия изискват това.
(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Редът и условията за движение на верижни машини и машини с гуми с шипове от въоръжените сили се определят с наредба на министъра на отбраната и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.

Раздел II.
Сигнали за регулиране на движението от упълномощените длъжностни лица. Пътни светофари. Пътни знаци. Пътна маркировка

Чл. 10. (1) Всяко лице, упълномощено да регулира движението по пътищата, наричано по нататък „регулировчик“, носи задължителни отличителни знаци, по които участниците в движението лесно да го разпознават и добре да го виждат както през деня, така и през нощта. Той може да ползва регулировъчна палка и полицейска свирка, а когато регулира движението при строително-ремонтни работи на пътя – червен флаг.
(2) Сигнали на регулировчика са следните положения на тялото и ръцете му:
1. дясна ръка, вдигната вертикално – означава „ВНИМАНИЕ, СПРИ!“; това не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до регулировчика, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението; при подаване на този сигнал на кръстовище участниците в движението, които са навлезли в кръстовището, трябва да го освободят;
2. ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани – след като е направил този жест, регулировчикът може да свали ръката или ръцете си. Сигналът означава:
а) „ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО“ за водачите, които се намират срещу лявото или дясното рамо на регулировчика и ще преминат направо или ще завият надясно, както и за пешеходците, които искат да преминат пред гърдите или зад гърба на регулировчика;
б) „ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО“ за всички останали участници в движението;
3. дясна ръка, протегната хоризонтално напред, означава:
а) „ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО“ за водачите на пътни превозни средства, които се намират срещу лявото рамо на регулировчика, и за пешеходците, които искат да преминат зад гърба му;
б) „ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО“ за всички останали участници в движението.
(3) Освен сигналите, посочени в ал. 2, регулировчикът може да използва и допълнителни разбираеми жестове за даване на други указания и разпореждания на участниците в движението.
Чл. 11. (1) На железопътен прелез движението на пътните превозни средства може да се регулира от железопътен служител, който подава следните сигнали за спиране на пътните превозни средства пред прелеза:
1. през деня – изпъната хоризонтално напред и напречно на оста на пътя дясна ръка с червен флаг;
2. през нощта – описваща полукръг червена светлина.
(2) Сигналите на железопътните служители са задължителни за водачите на пътни превозни средства, приближаващи прелеза и от двете му страни.
Чл. 12. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.
(2) За регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се използват поставени над лентата пътни светофари, които подават сигнали с немигащи светлини с червен и зелен цвят.
(3) За регулиране движението на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници се използват пътни светофари с четири светещи полета, които подават сигнали с немигащи светлини с лунно бял цвят на светлината. Значението на светлинните сигнали се определя съобразно разположението на светещите полета.
(4) За регулиране движението на пешеходците се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен и зелен цвят.
(5) За забраняване на пътните превозни средства да преминават през железопътен прелез се използва сигнал от мигаща червена светлина. Този сигнал може да се използва и пред подвижни мостове, на фериботи, пристанища и на места, където на пътя излизат моторни превозни средства със специален режим на движение.
(6) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.08.2013 г.) На кръстовища с интензивно движение се поставят устройства за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал.
Чл. 13. (1) За предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях – относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране.
(2) За насочване движението на пътните превозни средства и на пешеходците по пътя, за отбелязване на определени площи от платното за движение, на обекти, намиращи се в опасна близост до платното за движение, и за даване на полезна информация на участниците в движението върху платното за движение и обектите, намиращи се в обхвата на пътя, се поставя съответната пътна маркировка.
Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14, изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.
(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи определят с наредба реда за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата.

Раздел III.
Разположение на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя

Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на моторно превозно средство може да използва за движение най-удобната за него пътна лента в следните случаи:
1. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 km/h;
3. когато навлизането по пътната лента се разрешава от светлинен сигнал.
(3) Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива – от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях.
(4) Когато има път, платно за движение, пътна лента или алея, предназначени за движение на определени пътни превозни средства, водачите на тези превозни средства са длъжни да се движат по тях.
(5) Когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението.
(6) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства.
(7) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2015 г.) Забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
Чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
2. когато платното за движение има три пътни ленти – да навлиза и да се движи в крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне;
3. когато платното за движение има четири и повече пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.
(2) На път с две или три самостоятелни платна за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза в крайното ляво платно.
Чл. 17. На пътно платно с три и повече пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътен знак, на водача на пътно превозно средство, което не може да развива или на което не е разрешено да развива максималната за пътя скорост, се забранява да навлиза в крайната лява лента за тази посока, освен при завиване или заобикаляне.
Чл. 18. (1) Водачът на бавнодвижещо се пътно превозно средство задължително се движи в най-дясната пътна лента, освен при завиване или заобикаляне.
(2) Когато има обозначена с пътен знак пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, водачите на такива превозни средства са длъжни да използват тази лента.
Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) (1) Когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да премине.
(2) Когато на пътя има платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него, с изключение на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

Раздел IV.
Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Чл. 21. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 47 от 2012 г.) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:

Пътно превозно средство от:

Населено място

Извън населено място

Автомагистрала

Скоростен път

Категория А

50

80

100

90

Категория В

50

90

140

120

Категории С, D

50

80

100

90

Категории В+Е, С+Е, D+Е

50

70

100

90

Категории Т

50

50

Категория М

45

45

Самоходни машини

40

40

(2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Чл. 22. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.
(2) Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска скорост и поради това причинява създаването на колона от пътни превозни средства, трябва да ги пропусне при първа възможност.
(3) На водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с ниска скорост без включени аварийни светлини.
Чл. 23. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
(2) За улесняване на изпреварването по двулентовите двупосочни пътища извън населени места водачите на пътни превозни средства или състави от пътни превозни средства с дължина над 7 метра, с изключение на случаите, когато те извършват изпреварване, трябва да поддържат такова разстояние между своето превозно средство и движещото се пред него друго превозно средство, че изпреварващите ги пътни превозни средства да могат безопасно да заемат място между тях.
Чл. 24. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
(2) Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп – светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка.
Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) За ограничаване на скоростта на движение се използват изкуствени неравности или други средства, които се изграждат или монтират на платното за движение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи определят с наредба условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях.
(3) Не се допуска изграждане или монтиране на изкуствени неравности върху платното за движение по републиканските пътища извън населените места.

Раздел V.
Маневри

Чл. 25. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Чл. 26. Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени – с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.
Чл. 27. При наличие на остров или препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна страна, освен в случаите, когато:
1. пътен знак указва страната, от която да се премине;
2. островът или препятствието са разположени в средата на пътното платно с двупосочно движение; в този случай водачът е длъжен да премине от неговата дясна страна.

Раздел VI.
Сигнали, подавани от участниците в движението

Чл. 28. (1) За предупреждаване на останалите участници в движението за намерението си да извърши маневра водачът на пътно превозно средство подава следните сигнали:
1. ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани – за завиване наляво или за отклонение наляво;
2. десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре – за завиване надясно или за отклонение надясно.
(2) Като допълнителен сигнал при маневра водачът може да използва превключването на светлините, а извън населените места – и звуков сигнал.
Чл. 29. Сигналът за спиране, подаван от водач на пътно превозно средство, което няма стоп-светлини или те са повредени, е лява или дясна ръка, изпъната нагоре.
Чл. 30. Използването на звуков сигнал в населените места е забранено, освен за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
Чл. 31. За предупреждаване на участниците в движението за опасност водачът може да подава авариен сигнал чрез едновременно включване на всички пътепоказатели.
Чл. 32. (1) Преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка -лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя.
(2) Сигналът по ал. 1 не освобождава пешеходците от задължението, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) При пресичане на платното за движение от деца за спиране на пътните превозни средства може да се подава сигнал с палка „Стоп! Деца“, с червен флаг или с ръка.
Чл. 34. (1) Моторно превозно средство със специален режим на движение подава едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал.
(2) Моторно превозно средство, което поради специфичния характер на движението си представлява препятствие или опасност за другите участници в движението по пътя, се обозначава с жълта мигаща или проблясваща светлина.

Раздел VII.
Завиване надясно или наляво

Чл. 35. (1) Завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване надясно.
(2) Когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.
(4) Завой надясно е позволен при червена светлина на светофара само при наличие на съответен пътен знак или светлинен сигнал, като водачът е длъжен да пропусне пешеходците, да не пречи на движението и да завие, когато се е уверил, че пътят е свободен за преминаване.
Чл. 36. (1) Завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване наляво.
(2) При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.
Чл. 37. (1) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.
(2) Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.
(3) Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.

Раздел VIII.
Завиване в обратна посока. Движение назад

Чл. 38. (1) Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението.
(2) При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.
(3) При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.
(4) При завиване в обратна посока на кръстовище не се разрешава движение назад.
Чл. 39. Завиването в обратна посока е забранено на пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в подлез, при ограничена видимост или при намалена видимост под 50 метра.
Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Раздел IX.
Изпреварване

Чл. 41. (1) Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна.
(2) При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента.
Чл. 42. (1) Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:
1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;
2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
(2) Водач, който изпреварва, е длъжен:
1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;
2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;
3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.
(3) Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.
Чл. 43. Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение;
2. на кръстовище на равнозначни пътища;
3. на железопътен прелез без бариери;
4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;
5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека;
6. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред и върху сигнализирана пешеходна пътека.
Чл. 43а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранено е изпреварването и заобикалянето на релсово превозно средство от лявата страна.

Раздел X.
Разминаване

Чл. 44. (1) При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.
(2) Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Чл. 45. (1) На планински пътища и на пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Това правило не се прилага в случаите, когато местата за разминаване са разположени така, че водачът на изкачващото се превозно средство би могъл да спре на намиращото се пред него място за разминаване, без да възниква необходимостта от движение назад.
(3) Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи:
1. водачът на единичното пътно превозно средство по отношение на съставите от превозни средства и на съчленените пътни превозни средства;
2. водачът на по-лекото пътно превозно средство по отношение на по-тежкото;
3. водачът на товарния автомобил по отношение на автобуса.
(4) Когато превозните средства са от една и съща категория, назад е длъжен да се придвижи водачът на спускащото се превозно средство, освен в случаите, когато е очевидно, че това е по-безопасно за изкачващото се превозно средство, както и когато последното е по-близо до специално устроеното място за разминаване.
Чл. 46. Когато широчината на пътя не позволява разминаване между превозните средства без предприемането на допълнителни мерки за сигурност, водачът на превозното средство трябва да се движи с такава скорост, че да може да спре на разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята видимост.

Раздел XI.
Преминаване през кръстовище

Чл. 47. Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.
Чл. 48. На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.
Чл. 49. Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци.
Чл. 50. (1) На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
(2) Когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят помежду си от правилата на чл. 48. От същите правила се ръководят помежду си и водачите на превозните средства, които не се намират на пътя с предимство.
Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.

Раздел XII.
Железопътен прелез

Чл. 51. (1) Всеки участник в движението трябва да проявява особено внимание при приближаване към железопътен прелез и преминаване през него.
(2) Водачът на пътно превозно средство, когато се приближава към железопътен прелез, трябва да се движи с такава скорост, която да му позволи при необходимост да спре пред прелеза.
(3) Спирането на пътните превозни средства е задължително пред железопътен прелез, който няма бариери.
(4) Ако няма други указания, дадени с пътни знаци или с пътна маркировка, пред железопътния прелез пътните превозни средства спират на разстояние не по-малко от 2 метра преди първата релса, а когато има бариери – на 1 метър от тях.
Чл. 52. На участниците в движението е забранено да преминават през железопътен прелез:
1. при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното за това устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза;
2. при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите.
Чл. 53. (1) Преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в движението е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно.
(2) Водачът на пътно превозно средство не трябва да започва преминаването на железопътния прелез, ако не е предварително убеден, че няма да се наложи спиране върху релсите или на разстояние по-малко от 2 метра от тях, поради техническите особености на превозното средство, условията на движение или други предвидими причини.
Чл. 54. (1) В случай на принудително спиране на превозното средство върху релсите или на разстояние, по-малко от 2 метра преди първата или след последната релса, водачът е длъжен:
1. да изведе пътниците извън превозното средство на безопасно разстояние;
2. да вземе мерки за извеждането на превозното средство извън обсега на релсовия път, а ако това е невъзможно, да направи всичко необходимо за предупреждаване на водачите на релсовите превозни средства от двете посоки за създалата се опасност.
(2) Предупреждението за спиране на релсово превозно средство през деня се извършва с кръгово движение на ръката, в която се държи лесно забелязващ се предмет с ярък цвят, а през нощта – фенер или запалена факла.

Раздел XIII.
Автомагистрала и скоростен път. Автомобилен път (Загл. изм. – ДВ, бр. 47 от 2012 г.)

Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. – ДВ, бр. 47 от 2012 г.) На път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 47 от 2012 г.) На автомагистрала или скоростен път е забранено движението на превозни средства с рекламна цел, провеждането на технически изпитания на автомобили и мотоциклети, организирането на демонстрации и движението на рекламни и други шествия.
Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2012 г.) Водач, който навлиза на автомагистрала или скоростен път, е длъжен да пропусне движещите се по тях пътни превозни средства, а който иска да напусне автомагистралата или скоростния път, трябва своевременно да заеме място в съответната пътна лента за излизане от тях.
Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Когато автомагистралата има три и повече пътни ленти за движение в една посока, на водачите на автомобили с допустима максимална маса над 3,5 тона, както и на водачите на състави от пътни превозни средства, чиято обща дължина, включително и товарът, е повече от 7 метра, е разрешено да се движат само в най-дясната и в съседната на нея пътна лента. Навлизането и движението по другите ленти е забранено, включително и при изпреварване.
Чл. 58. При движение по автомагистрала на водача е забранено:
1. да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места;
2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната;
3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;
4. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да се движи в платното за насрещно движение.
Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 47 от 2012 г.) При движение по скоростен път на водача е забранено:
1. да спира пътното превозно средство за престой извън специално обозначените за това места;
2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително на местата, където тя е прекъсната;
3. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да се движи в платното за насрещно движение.
Чл. 59. (1) Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.
(2) Пътно превозно средство, получило повреда при движение по автомагистрала, може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия изход на автомагистралата.
Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 47 от 2012 г.) (1) Водачът на пътно превозно средство, движещо се по скоростен път, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху площадката за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от скоростния път по най-бърз начин.
(2) Пътно превозно средство, получило повреда при движение по скоростен път, може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия изход на скоростния път.
Чл. 60. Разпоредбите на чл. 555758 и 59 се прилагат и за движението по автомобилните пътища, обозначени като такива със съответния пътен знак.

Раздел XIV.
Особени правила за движение в жилищна зона

Чл. 61. Жилищната зона е обособена, специално устроена територия в населено място, която е обозначена като такава на входовете и изходите и с пътни знаци и където действат специални правила за движение.
Чл. 62. В жилищната зона действат следните специални правила:
1. пешеходците могат да използват за движение, а децата за игра пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по-голяма от 20 km/h, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия за тяхното движение;
3. паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места;
4. при излизане от жилищна зона на друг път водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат участниците в движението, движещи се по него;
5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.)

Раздел XV.
Особени правила за движение в тунел

Чл. 63. При движение в тунел, началото на който е обозначено с пътен знак, водачът е длъжен:
1. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.)
2. да изключи двигателя при принудително спиране в тунела, ако това спиране не е кратковременно;
3. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да включи къси светлини.
Чл. 64. При движение в тунел е забранено движението назад, завиването в обратна посока, спирането за престой и паркирането.

Раздел XVI.
Спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници

Чл. 65. При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре.
Чл. 66. (1) При приближаване от дясната страна на трамвай, спиращ или спрял на означена с пътен знак спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да спре на един метър зад трамвая.
(2) При приближаване към спирка, на която има остров на платното за движение, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, за да позволи на пешеходците безопасно да преминат през платното за движение между тротоара и острова.
Чл. 67. Водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, за да позволи на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани с потеглянето им от обозначените спирки. Това не освобождава водачите на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да вземат необходимите мерки за безопасност.
Чл. 68. (1) Когато спирките са оформени със специално уширение на пътното платно, водачът на нерелсовото превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира в това уширение, а когато такова няма, да спира възможно най-близо до границата на платното за движение.
(2) Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците.
(3) Качването на пътници в превозното средство от редовните линии за обществен превоз на пътници и слизането от него е разрешено само на спирките, когато превозното средство е неподвижно.
Чл. 69. На спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници други пътни превозни средства могат да спират за слизане или качване на пътници само ако не пречат на превозните средства, за които е предназначена спирката. Престоят на таксиметрови автомобили с цел очакване на пътници е забранен.

Раздел XVII.
Използване на светлините

Чл. 70. (1) При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.
(2) Използването на дългите светлини е забранено:
1. при разминаване; в този случай превключването от дълги на къси светлини става, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 метра или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на светлините;
2. при движение по осветени участъци от пътя;
3. при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние, по-малко от 50 метра.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Чл. 71. (1) Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост – отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство.
(2) Всяка ръчна количка, теглена или бутана, при движение през нощта и при намалена видимост трябва да има най-малко една бяла или жълта добре различима светлина отпред и най-малко една червена светлина отзад. Източникът на тези светлини може да е един, който да бъде разположен от лявата страна на количката. Светлините не са задължителни за ръчни колички с широчина, по-малка от 1 метър.
Чл. 72. Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни превозни средства, към които не са приложими изброените по-горе изисквания, през нощта трябва да имат най-малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и две червени светлини отзад.
Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) На път извън населено място през нощта или при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и тегленото от него ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини.
Чл. 74. (1) Допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Тези светлини не може да се използват самостоятелно.
(2) Допълнителна задна светлина за мъгла с червен цвят се използва само когато видимостта е намалена под 50 метра.
Чл. 74а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Аварийният сигнал може да бъде включван за предупреждаване на останалите участници в движението за различни опасности, когато моторното превозно средство е спряло поради повреда или има участие в пътнотранспортно произшествие и не може да бъде отстранено веднага и се явява препятствие за другите участници в движението.
Чл. 75. (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) През деня мотоциклетите и мотопедите се движат с включена къса светлина отпред и с включена габаритна светлина отзад.
Чл. 76. Забранено е използването на други светлини, освен предвидените в този закон и издадените въз основа на него нормативни актове.
Чл. 77. При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре.
Чл. 78. При движение през нощта и при намалена видимост извън населените места водачът на стадо, придвижващо се по платното за движение, трябва да го обозначи откъм страната на движението със запален фенер.

Раздел XVIII.
Особени правила за някои участници в движението

Чл. 79. За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
1. спирачки;
2. звънец и да няма друг звуков сигнал;
3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.
Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Водачът на велосипед е длъжен:
1. да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост;
2. да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Чл. 81. На водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено:
1. да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно средство;
2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите, с които контролира превозното средство;
3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него;
4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;
5. да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.
Чл. 82. Забранено е движението на велосипедисти в група за тренировка, ако пред и зад групата няма придружители с автомобил или мотоциклет.
Чл. 83. (1) Тегленето на повредено моторно превозно средство се извършва с гъвкава връзка, с твърда връзка или от автомобил със специално приспособление.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Тегленето на повредено моторно превозно средство с допустима максимална маса над 5 тона се извършва само с твърда връзка или от специален автомобил.
(3) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално – сигнала за спиране.
Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. – ДВ, бр. 47 от 2012 г.) При теглене разрешената максимална скорост на движение е 40 km/h, а при теглене с твърда връзка по автомагистрала и скоростен път – 70 km/h.
Чл. 85. (1) При теглене с твърда връзка тегличът трябва да е с дължина от 2 до 4 метра и да е оцветен напречно с червени и бели ивици. Тегленото моторно превозно средство трябва да бъде с изправна кормилна уредба.
(2) При теглене с гъвкава връзка дължината и трябва да бъде от 4 до 6 метра и поне на две места да бъде сигнализирана с червен флаг. Тегленото с гъвкава връзка моторно превозно средство трябва да има изправна кормилна и спирачна уредба.
Чл. 86. (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини и авариен сигнал, а тегленото – с включен авариен сигнал или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник. При движение през нощта или в условията на намалена видимост и при неизправна осветителна уредба тегленото моторно превозно средство трябва да има отзад в лявата страна червена светлина.
Чл. 87. Забранено е:
1. превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;
2. тегленето на двуколесни пътни превозни средства и на мотоциклети с кош и използването им за теглене;
3. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратното;
4. тегленето при намалена видимост под 50 метра;
5. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.
Чл. 88. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се провеждат само след разрешение на собствениците или администрацията, управляваща пътя и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 89. Движението на шествия се извършва в колона по най-дясната свободна пътна лента. Широчината на колоната не може да бъде по-голяма от широчината на една пътна лента за движение.
Чл. 90. Забранява се на останалите участници в движението да пресичат шествие.
Чл. 91. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал.
(2) Специалният режим на движение се ползва само при необходимост.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция „Национална сигурност“, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при главния прокурор, служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната, военнополицейските формирования от Българската армия, други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, определени от изпълнителния директор за осъществяване на контрол, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност, Националното тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, определени от председателя на управителния съвет на агенцията, и структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, определени от председателя на комисията.
(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда, при които се ползва специален режим на движение за моторните превозни средства.
Чл. 92. (1) Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може:
1. да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно;
2. да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество;
3. да не се съобразява с организацията на движението, когато това се отнася до посока на движение и завиване в определени направления;
4. да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този закон; през това време той може да подава само светлинни сигнали.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин.

Раздел XIX.
Престой. Паркиране. Пътно превозно средство, спряно поради повреда (Загл. доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)

Чл. 93. (1) Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.
(2) Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
Чл. 94. (1) За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.
(2) За паркиране извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Паркирането на платното за движение е забранено.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.
Чл. 95. (1) (Предишен текст на чл. 95 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Слизането и качването на деца до 12 години от и в автомобил, спрял на пътното платно, се извършва откъм страната на тротоара или банкета.
Чл. 96. Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само.
Чл. 97. (1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него.
(2) На път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за движение.
(3) В случаите по ал. 1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.
(5) Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини.
(6) Правилата по ал. 4 и 5 се прилагат и за пътните превозни средства, които са спрели за оказване на помощ.
(7) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При извършване на пожарогасителни, аварийни и спасителни действия на пътното платно водачите на пътни превозни средства със специален режим на движение обозначават допълнително мястото със светлоотразителни конуси.
Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;
6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
(2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
4. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) на места, определени за хора с трайни увреждания;
5. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 81 от 2016 г. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) на пътя – за регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е отнето или върнато в Министерството на вътрешните работи;
6. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.
Чл. 99. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) В населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието.
(2) Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането и от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Чл. 99а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2015 г.) Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Картата за паркиране по ал. 1 трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Картата за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улесненията при паркиране, издадено от друга държава – членка на Европейския съюз, е валидна на територията на Република България, ако е издадена в съответствие с изискванията на препоръката по ал. 2.

Раздел XX.
Задължения на водачите на пътни превозни средства

Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
1. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;
2. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;
3. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;
4. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) при напускане на територията на страната – валиден международен сертификат за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за чужбина – „Зелена карта“;
6. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.
(2) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното място, същият стикер на знака се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на моторно превозно средство, и при проверка се представя заедно с контролния талон.
(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа:
1. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето върху тях на никакви предмети, материали и вещества;
2. устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти, видими, регулирани и в изправност;
3. стъклата и огледалата чисти.
Чл. 101. (1) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка.
(2) Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности.
(4) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1.
Чл. 102. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., предишен текст на чл. 102 – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство:
1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.
2. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Чл. 103. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Чл. 104. (1) При приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.
(2) Забранено е на водачите на пътни превозни средства да се движат непосредствено зад превозните средства със специален режим на движение или зад придружаваните от тях автомобили.
Чл. 104а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Чл. 104б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) На водача на моторно превозно средство е забранено да:
1. организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;
2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Чл. 105. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) Намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Чл. 106. (1) (Предишен текст на чл. 106 – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) През тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга носят светлоотразителни жилетки.
Чл. 106а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 28.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2019 г., в сила от 28.01.2019 г.) Водачите са длъжни да зареждат с гориво управляваните от тях пътни превозни средства и/или самоходни машини само на бензиностанции, които са регистрирани по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Раздел XXI.
Правила за движение на пешеходците

Чл. 107. Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:
1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър;
2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) които са с трайни увреждания и които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.
Чл. 108. (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;
2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
Чл. 109. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Хората с трайни увреждания, които се придвижват с инвалидна количка със скоростта на пешеходец, могат да се движат и по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.
Чл. 110. Извън населените места, при липса на банкет или тротоар или при невъзможност те да бъдат използвани, лицата, бутащи велосипед, мотопед или мотоциклет, са длъжни да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.
Чл. 111. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Група пешеходци с водач, организирана група от военнослужещи, ученическа група и други подобни могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. В този случай те трябва да са обозначени от лявата страна, както следва:
1. през деня – отпред и отзад с червен флаг;
2. през нощта – отпред с бяла светлина, а отзад – с червена светлина; когато дължината на образуваната колона е над 20 метра, вървящите от лявата страна на всеки 10 метра носят допълнително светещо тяло, излъчващо бяла светлина.
(2) При намалена видимост или при интензивно движение движението на група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона един след друг.
Чл. 112. (1) (Предишен текст на чл. 112 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Организирана група деца на възраст до 10 години може да се движи само по тротоара или банкета, като първото и последното дете носят светлоотразителна жилетка, и задължително се води най-малко от две лица на възраст над 18 години. При пресичане на платното за движение водачът на групата е длъжен своевременно да подаде сигнал с палка „Стоп! Деца“, с червен флаг или с ръка, за да спре движението на пътните превозни средства.
(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) За осигуряване безопасното пресичане на платното за движение от деца всяко лице на възраст над 18 години може да подаде сигнал с палка „Стоп! Деца“, с червен флаг или с ръка.
Чл. 113. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Чл. 114. На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за движение;
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Чл. 115. (1) Пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива -на банкета.
(2) При подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален режим на движение пешеходците са длъжни да освободят платното за движение. Пресичането се разрешава след преминаване на сигнализиращото моторно превозно средство и на съпровожданите от него пътни превозни средства.

Раздел XXII.
Поведение на водачите към пешеходците

Чл. 116. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.
Чл. 117. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре.
Чл. 118. При подаден от водач на организирана група деца сигнал с палка „Стоп! Деца“, с червен флаг или с ръка водачите на пътни превозни средства са длъжни да спрат и да изчакат преминаването на децата.
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
(2) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
(5) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.
Чл. 120. (1) Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването – да спре пред пешеходната пътека;
2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;
3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.
(2) Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца.
Чл. 121. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.
Чл. 122. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водачът на пътно превозно средство при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен знак, че превозва организирана група деца, е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, за да осигури безопасността на децата.

Раздел XXIII.
Поведение при пътнотранспортно произшествие

Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) (изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;
в) (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) до пристигането на органите по буква „б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
г) (изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;
д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;
е) (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.
Чл. 124. Водач на моторно превозно средство, който не е участник в пътнотранспортно произшествие, когато пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта е длъжен:
1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
2. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да уведоми за произшествието органите на Министерството на вътрешните работи или администрацията на общината, на чиято територия е станало произшествието, ако при произшествието има пострадали хора.
Чл. 125. Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
4. (отм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
6. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната;
7. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
8. (нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Чл. 125а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.
(2) (Предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор определят с наредба документите, реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл. 125 и реда за информиране съгласно ал. 1.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи и лечебните заведения при оказване помощ на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и реда за отчитането им.

Раздел XXIV.
Особени правила при превоз на пътници и товари

Чл. 126. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) При превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.
Чл. 127. (1) Превозваните товари трябва:
1. да не създават опасност за участниците в движението;
2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя;
3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство;
4. да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка.
(2) Товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.
(3) Когато товарът излиза отстрани на най-издадената част от превозното средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад – с повече от 1 метър, товарът се обозначава с червен флаг, а при движение през нощта – с бял светлоотразител или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител или с червена светлина отзад.
(4) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на превозваните товари.
Чл. 128. Когато по време на превозването товарът падне изцяло или частично на пътя, водачът е длъжен да вземе необходимите мерки за сигнализиране на товара и на пътното превозно средство и за почистване на пътното платно.
Чл. 129. Опасните товари се опаковат, етикетират, маркират и превозват съгласно изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (ДВ, бр. 73 от 1995 г.).
Чл. 130. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. – ДВ, бр. 47 от 2012 г.) Допустимата максимална скорост на движение на моторни превозни средства, превозващи опасен товар в населено място, е 40 km/h, извън населено място – 50 km/h, по скоростен път и по автомагистрала – 90 km/h.
(2) Паркирането на пътно превозно средство, което превозва опасен товар, се извършва само на паркинги, определени за тази цел, а когато няма такива – извън платното за движение, най-малко на 200 метра от населено място или от обозначена вододайна зона.
Чл. 131. На водача на пътно превозно средство, което е извънгабаритно или превозва опасен товар, е забранено да престоява на платното за движение и да се движи при намалена видимост под 50 метра.
Чл. 132. При превозване на пътници водачът е длъжен:
1. да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване;
3. да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение;
4. да постави на превозното средство отпред и отзад съответния опознавателен знак при превозване на организирана група деца; това изискване не се отнася за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) да спира за качване и слизане на пътници по допълнителна автобусна линия само на местата, определени за това от съответния общински съвет.
Чл. 133. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Превозването на деца до 12-годишна възраст е забранено на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка.
Чл. 134. (1) Забранява се превозването на пътници в туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини, в каросерията на самосвали и в товарни кошове на мотоциклети.
(2) В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност. Броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8. Тези изисквания не се отнасят до моторните превозни средства на Министерството на отбраната.
Чл. 135. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътниците са длъжни да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство.
Чл. 136. (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Чл. 137. На пътниците е забранено:
1. да застават в непосредствена близост до водача и да ограничават видимостта му; да стоят на стъпалата или на други опасни места; да отварят вратите по време на движение; да пречат на затварянето им и да се навеждат навън от превозното средство;
2. да пътуват в моторно превозно средство, извършващо обществен превоз на пътници, с облекло и вещи, включително и домашни животни, които могат да замърсят или да наранят другите пътници;
3. да излизат извън превозното средство, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган;
4. да изхвърлят или да разпиляват предмети или вещества, които създават опасност за движението или замърсяват пътя или околната среда.

Раздел XXV.
Обезопасителни колани, защитни каски, системи за обезопасяване на деца (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.)

Чл. 137а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
(2) Могат да не използват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;
3. (нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) инструкторите – при управление на автомобила с учебна цел.
Чл. 137б. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група 0 – за деца с тегло под 10 kg;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група 0+ – за деца с тегло под 13 kg;
3. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група I – за деца с тегло между 9 и 18 kg;
4. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група II – за деца с тегло между 15 и 25 kg;
5. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група III – за деца с тегло между 22 и 36 kg.
(2) Системите за обезопасяване на деца се подразделят на два класа:
1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;
2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.
Чл. 137в. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Пътниците в моторни превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) За деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите M1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в съответствие със:
1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 – за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1;
2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 2.
(3) В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.
(4) В таксиметрови автомобили, които не са оборудвани със системи за обезопасяване на деца, деца с ръст под 150 сантиметра се превозват на седалка, която не е предна.
(5) Не се допуска превозването на деца в система за обезопасяване на деца, обърната в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство, когато тя е закрепена на пътническа седалка, с предно разположена въздушна възглавница, освен ако възглавницата не е деактивирана.
Чл. 137г. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) (1) Системите за обезопасяване на деца са одобрени съгласно изискванията на:
1. Правило № 44, серия от изменения 03 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации или на наредба по чл. 138, ал. 4 относно одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на обезопасителните колани и на системите за обезопасяване и за одобряване типа на обезопасителни колани и системи за обезопасяване, или
2. Правило № 129 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
(2) Системите за обезопасяване на деца се монтират в съответствие с информацията за монтажа (инструкциите за употреба), предоставена от производителя на системата за обезопасяване на деца, в която се посочват начинът и типовете превозни средства, на които може да се използва безопасно.
Чл. 137д. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Всички седящи пътници в моторните превозни средства от категории М2 и М3, когато са в движение, използват системите за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани. Системите за обезопасяване на деца под 12 години и с ръст под 150 см се одобряват в съответствие с чл. 137г, ал. 1.
(2) Пътниците в превозните средства от категории M2 и M3 се уведомяват за задължението да поставят обезопасителен колан, когато са седнали и когато превозното средство е в движение. Те се уведомяват за това по един от следните начини:
1. от водача;
2. от придружителя или от лицето, посочено като ръководител на групата;
3. чрез аудио-визуални средства;
4. с табели и/или пиктограма, поставени на видно място над всяко място за сядане.
Чл. 137е. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!