Раздел I.
Данък върху недвижимите имоти

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия и терен.
(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., нова – ДВ, бр. 61 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
(4) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При концесия данъчно задължен е концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Чл. 12. (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2020 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.
(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.
(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
(6) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32. В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.
(7) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Подадените данни по ал. 2 от един възложител ползват останалите възложители.
(8) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството и на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията, както и с удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Органите, издаващи документите по ал. 3, предоставят служебно по един екземпляр от тях на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от издаването им.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.
(6) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител – за строежите от пета категория, предоставя екземпляр от съставения констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от съставянето му.
(7) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.Чл. 17. (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 51, ал. 1. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.
(2) (Нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните административни органи са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.
(3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.
(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Националната агенция за приходите по електронен път предоставя на общинската администрация в 14-дневен срок от получаването на искане информация относно обектите с регистрирани фискални устройства.Чл. 19. (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 3, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.
Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Чл. 21. (1) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2.
(2) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната оценка съгласно приложение № 2.
(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2019 г. – ДВ, бр. 32 от 2019 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка:
1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;
2. за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва:
а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т. 2;
б) от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези по буква „а“.
Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.
Чл. 24. (1) Освобождават се от данък:
1. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) общините, за имотите – публична общинска собственост;
2. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавата, за имотите – публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;
3. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
4. читалищата;
5. сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
6. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
7. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
8. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;
9. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната; молитвените домове, храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията;
10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;
11. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
11а. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) сградите – културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;
12. музеите, галериите, библиотеките;
13. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
14. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
16. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
17. (нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;
18. (нова – ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление „B“, и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление „C“, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност, както следва:
а) за срок 7 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 10 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;
19. (нова – ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) сградите, въведени в експлоатация след 1 януари 1990 г. и преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление „C“, и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление „D“, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност, както следва:
а) за срок три години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 5 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.
(3) (Нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.
(5) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.
(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години.
(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 не се прилага в случаите, в които сградата е получила сертификат с клас на енергопотребление в резултат на предприети мерки за енергийна ефективност, финансирани с публични средства.
Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.
Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.
Чл. 28. (1) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За недвижимите имоти, придобити през текущата година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които придобиването е след изтичане на сроковете по ал. 1, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиването на имота.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

Раздел II.
Данък върху наследствата

Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.
Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31 – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.
Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:
1. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) недвижимите имоти на територията на страната – по данъчна оценка съгласно приложение № 2;
2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа – по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) превозните средства – по застрахователна стойност;
4а. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)
5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато определянето и изисква значителни разходи или затруднения – по счетоводни данни;
7. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) недвижимите имоти на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава – по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.
(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.
Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:
1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;
2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;
3. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1000 лв.;
4. предвидените в закона облекчения.
Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.
Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за братя и сестри и техните деца – от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за лица извън посочените в т. 1 – от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.
Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., предишен текст на чл. 37 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
Чл. 38. (1) Освобождават се от данък:
1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
2. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имуществото, завещано на държавата и общините;
2а. (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;
3. обикновената покъщнина;
4. дребният земеделски инвентар;
5. библиотеките и музикалните инструменти;
6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена – до четвърта степен;
7. неполучените пенсии на наследодателя;
8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.
(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1, т. 2а се прилага и когато имуществото се наследява от идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в този случай е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.
Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.
Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.
Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната община в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка „Живот“, сключен от наследодателя в полза на трети лица.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от общината по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.
Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на общината по местооткриване на наследството.

Раздел III.
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната.
(5) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.
(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.
Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.
Чл. 46. (1) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
(2) Имуществото се оценява, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно приложение № 2;
2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) другите имущества – по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5.
(3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията на задълженото лице, както и въз основа на данните за облагаемия имот, предоставени по реда на чл. 18.
Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва:
(буква „а“ отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на б. „б“, изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от 0,4 до 0,8 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;
2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на б. „в“, изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от 3,3 до 6,6 на сто – при дарение между лица извън посочените в т. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.
Чл. 48. (1) Освобождават се от данък:
1. придобитите имущества от:
а) държавата и общините;
б) (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г. (*)) образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и социалните и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа;
в) Българският Червен кръст;
г) (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;
д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;
е) (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;
ж) (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) законно регистрираните вероизповедания в страната за имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9.
2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) даренията за лечение на граждани на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;
3. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;
4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;
5. обичайните подаръци;
6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;
7. даренията в полза на народните читалища;
8. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2002 г.) придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;
10. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) чуждите държави за придобиване на недвижими имоти – при условията на взаимност;
11. (нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Освобождава се от данък полученото имущество по ал. 1, както и последващото прехвърляне на трети лица, при условие че прехвърлянето е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация по ал. 1 или които са посочени като основание за освобождаване от данък. При неизпълнение на условията за освобождаване несъбраният данък става дължим.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1, т. 1, букви „б“, „в“, „г“ и „е“, т. 4 и 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.
Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При безвъзмездно придобиване на имущество, с изключение на случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Декларация по ал. 3 не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че са платени данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката или действието.
(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите на ал. 1 установяването от нотариуса на платения данък върху превозното средство – предмет на сделката, се извършва със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на данни със системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а при посредничеството на информационната система на Министерството на вътрешните работи, или със
2. предоставяне на издаден или заверен от общината документ, при условие че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен по т. 1.
Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти.
(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Нотариусите в 7-дневен срок от извършване на сделката уведомяват съответната община за прехвърлените вещни права върху недвижимите имоти и превозните средства, като предоставят информация за размера на заплатения данък по чл. 49, ал. 2 и основата, върху която е определен.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят по електронен път на Министерството на финансите данни от регистъра на пътните превозни средства. Редът, обхватът и периодичността на предоставянето на данните се уреждат със съвместен акт на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(4) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 служителят в общинската администрация определя годишния данък за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по този раздел, и уведомява данъчно задължените лица.

Раздел IV.
Данък върху превозните средства

Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат:
1. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.
Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
Чл. 54. (1) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данните по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на общините:
1. ежедневно – чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерството на финансите и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, или
2. ежемесечно – на електронен носител.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. пътното превозно средство е придобито по наследство;
2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;
3. собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;
4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък;
5. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) са налице основания за ползване на данъчни облекчения по чл. 59, ал. 4.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишен текст на чл. 54, изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32, като в случай че същата не е подадена в посочения срок, служител на общинската администрация образува служебно партида за превозното средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.
(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.
(6) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация.
(7) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане.
(8) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.
(9) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.
(10) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато няма налична информация в общината за платения данък по чл. 44, собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност – документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.
(11) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 4 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.
(12) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) При установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето.
Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула:

ГДПС = ИмК x ЕК,

където:
ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;
ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1;
ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2

1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:

ИмК = СkW x Кгп,

където:
СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:
а) до 55 kW включително – от 0,34 до 1,20 лв. за 1 kW;
б) над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;
в) над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;
г) над 110 kW до 150 kW включително – от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW;
д) над 150 kW до 245 kW включително – от 1,60 до 4,80 лв. за 1 kW;
е) над 245 kW – от 2,10 до 6,30 лв. за 1 kW;
Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в следните размери:

Брой на годините от годината на производство, включително годината на производство

Коефициент

Над 20 години1,1
Над 15 до 20 години включително1
Над 10 до 15 години включително1,3
Над 5 до 10 години включително1,5
До 5 години включително2,3

2. екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:

Екологична категория

Коефициент

без екологична категория, с екологични категории „Евро 1“ и „Евро 2“

1,10 – 1,40

„Евро 3“

1,00 – 1,10

„Евро 4“

0,80 – 1,00

„Евро 5“

0,60 – 0,80

„Евро 6“ и „ЕЕV“

0,40 – 0,60

(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т в размер, както следва:
1. товарно ремарке – от 5 до 15 лв.;
2. къмпинг ремарке – от 10 до 30 лв.
(3) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за мотопеди в размер от 10 до 30 лв., а за мотоциклети – в размер, както следва:
1. до 125 куб. см включително – от 12 до 36 лв.;
2. над 125 до 250 куб. см включително – от 25 до 75 лв.;
3. над 250 до 350 куб. см включително – от 35 до 105 лв.;
4. над 350 до 490 куб. см включително – от 50 до 150 лв.;
5. над 490 до 750 куб. см включително – от 75 до 225 лв.;
6. над 750 куб. см – от 100 до 300 лв.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за триколесно превозно средство, определено в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 168/2013“ на базата на общото тегло в размер, както следва:
1. до 400 кг включително – от 4 до 12 лв.;
2. над 400 кг – от 6 до 18 лв.
(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автобуси в зависимост от броя на местата за сядане в размер, както следва:
1. до 22 места, включително мястото на водача – от 50 до 150 лв.;
2. над 22 места, включително мястото на водача – от 100 до 300 лв.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т, в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.
(7) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за седлови влекач и влекач за ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

Брой осиДопустимаДанък (в лв.)
на седловиямаксимална
влекач/маса на състава
влекачаот превозни
за ремаркесредства,
посочена в
свидетелството
за регистрация
на влекача
равнапо-задвижващадруги системи
илималкаос/оси сза окачване на
повечеотпневматичнозадвижващата
отили с окачване,ос/оси
прието за екви-
валентно на
пневматичното
А) с две оси18от 8 до 24от 28 до 84
1820от 28 до 84от 64 до 192
2022от 64 до 192от 147 до 441
2225от 190 до 570от 342 до 1026
2526от 342 до 1026от 600 до 1800
2628от 342 до 1026от 600 до 1800
2829от 331 до 993от 399 до 1197
2931от 399 до 1197от 655 до 1965
3133от 655 до 1965от 909 до 2727
3338от 909 до 2727от 1381 до 4143
38от 1007 до 3021от 1369 до 4107
Б) с три и3638от 640 до 1920от 888 до 2664
повече оси3840от 888 до 2664от 1228 до 3684
40от 1228 до 3684от 1817 до 5451

(8) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 250 лв.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона в размер от 100 до 300 лв.
(10) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за трактори в размер, както следва:
1. от 11 kW до 18 kW включително – от 5 до 15 лв.;
2. над 18 kW до 37 kW включително – от 7 до 21 лв.;
3. над 37 kW – от 10 до 30 лв.
(11) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за други самоходни машини в размер от 25 до 75 лв.
(12) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 в размер от 30 до 150 лв.
(13) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването, както следва:

 

 

 

Брой оси на моторното превозно средствоДопустима максимална масаДанък (в лв.)
равна или повече отпо-малка отзадвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичнотодруги системи за окачване на задвижващата ос/оси
А) с две оси1213от 30 до 90от 61 до 183
1314от 61 до 183от 168 до 504
1415от 168 до 504от 237 до 711
15от 237 до 711от 536 до 1608
Б) с три оси1517от 61 до 183от 106 до 318
1719от 106 до 318от 217 до 651
1921от 217 до 651от 282 до 846
2123от 282 до 846от 434 до 1302
23от 434 до 1302от 675 до 2025
В) с четири2325от 282 до 846от 286 до 858
оси2527от 286 до 858от 446 до 1338
2729от 446 до 1338от 708 до 2124
29от 708 до 2124от 1050 до 3150

(14) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема,
Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за:
1. корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите – в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон;
2. корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища – в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона, включително и в размер от 0,10 до 0,30 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;
3. джетовете – в размер от 100 до 300 лв. за брой;
4. ветроходните и моторните яхти – в размер от 20 до 60 лв. за всеки започнат бруто тон;
5. скутерите – в размер от 2,70 до 8,10 лв. за киловат;
6. влекачите и тласкачите – в размер от 0,14 до 0,42 лв. за киловат;
7. речните несамоходни плавателни съдове – в размер от 0,50 до 1,50 лв. за тон максимална товароподемност.
Чл. 57. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за гражданските въздухоплавателни средства в размер, както следва:
1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – от 20 до 40 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;
2. за параплан – от 12 до 24 лв.;
3. за делтаплан – от 12 до 24 лв.;
4. за мотоделтаплан – от 20 до 40 лв.;
5. за свободен балон – от 30 до 60 лв.;
6. за планер – от 30 до 60 лв.
Чл. 58. (1) Освобождават се от данък превозните средства на:
1. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, линейки и пожарни на други лица, както и на Държавна агенция „Технически операции“ за изпълнение на дейностите, определени със закон;
2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;
3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;
4. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб.см и с мощност до 117,64 kW.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.
(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.
(4) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено „Пътна полиция“ по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.
Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична категория „Евро 4“ данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории, по-високи от „Евро 4“ – с 60 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 3 данък.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4“, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ – с 50 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други цели.
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.
Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)
(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:
а) системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, или
б) съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината, или
2. представяне на издаден или заверен от общината документ.
(7) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2.
(9) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.
Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 – в приход на общината по регистрация на превозното средство.

Раздел V.
Пътен данък (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Чл. 61б. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Чл. 61в. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Чл. 61г. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Чл. 61д. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Чл. 61е. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
Чл. 61ж. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Раздел VI.
Патентен данък (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 61з. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) Лицата по ал. 1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 61и. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл. 61з. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 1 и 2.
(4) В случаите по ал. 1 и 2 дължимият, съответно внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.
(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.
Чл. 61к. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Общинският съвет определя размера на патентния данък в граници съгласно приложение № 4 в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.
(2) Общинският съвет може да определи различен размер на патентния данък за една и съща дейност в различни населени места на територията на общината, както и в различни зони на територията на едно населено място. Зониране на населените места в общината за целите на патентния данък се извършва с наредбата по чл. 1, ал. 2.
(3) Общинският съвет определя размера на данъка при съобразяване на следните критерии: местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на това дали е с местно или с национално значение, брой на населението и големина на населеното място/зоната, стопанско значение на населеното място/зоната, сезонен или постоянен характер на дейността, икономическо състояние на населеното място.
(4) Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, за целите на определяне на размера на патентния данък за местонахождение на обекта се смята постоянният адрес на лицето.
Чл. 61л. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4.
(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.
(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.
(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, през течение на годината се промени обстоятелство, свързано с определянето на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т. 1 и 2 на приложение № 4 през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и 31 от приложение № 4, дължат данък само за дейността по т. 3 от приложение № 4.
(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят – включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4.
(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4, се облагат по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 61м. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 – 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;
3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 – 15, 18 – 20, 25, 27 – 29 и 31 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;
4. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
(2) Независимо от чл. 61л, ал. 4 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.
Чл. 61н. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.
(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал. 1 и в същия срок са заплатили пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата подават декларация по ал. 1 за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.
(4) Лицата подават данъчна декларация по ал. 1 и за възникването на обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2.
Чл. 61о. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Данъчните декларации по чл. 61н се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.
(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването и се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в Столичната община.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.
Чл. 61п. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:
1. за първото тримесечие – до 31 януари;
2. за второто тримесечие – до 30 април;
3. за третото тримесечие – до 31 юли;
4. за четвъртото тримесечие – до 31 октомври.
(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 61н, а когато декларация не е подадена – в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаването и.
(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл. 61о, ал. 2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столичната община.

Раздел VII.
Туристически данък (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 61р. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) С туристически данък се облагат нощувките.
(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.
(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.
Чл. 61с. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Министерството на туризма непосредствено след изтичане на календарния месец, както и след изтичане на текущата година, предоставя автоматизирано по електронен път на Министерството на финансите необходимите данни от Единната система за туристическа информация чрез системата за обмен на информация, поддържана в изпълнение на чл. 5а.
(4) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2012 г. – ДВ, бр. 30 от 2012 г.) Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.
(5) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2012 г. – ДВ, бр. 30 от 2012 г.) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:

Р = (РДхПКхДх30/100) – ДД,

където:
Р е разликата за внасяне;
РД – размерът на данъка по ал. 1;
ПК – пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;
Д – брой дни в годината;
ДД – сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.

(6) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данните по ал. 3 се предоставят от Министерството на финансите на общините в срок до три дни след получаването им от Министерството на туризма:
1. чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община, или
2. чрез предоставен оторизиран достъп на съответната община до получената информация от Единната система за туристическа информация.
(7) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.
Чл. 61т. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма.

Раздел VIII.
Данък върху таксиметров превоз на пътници (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

Чл. 61у. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
(2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от този закон.
(3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.
Чл. 61ф. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в граници от 300 лв. до 1000 лв. в срок до 31 октомври на предходната година.
(2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал. 1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.
Чл. 61х. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.
(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община.
Чл. 61ц. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на съответната община, за територията на която е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Чл. 61ч. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) (Попр. – ДВ, бр. 80 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:

ГДТПП x БМ

ДДТГ =______________________, където

12

ДДТГ е дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61ф;
БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(2) (Попр. – ДВ, бр. 80 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

ПДТПП x ОМ

НВДТПП =______________________, където

БМ

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;
БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;
ОМ – оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Чл. 61ш. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Данъкът по чл. 61ф се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Чл. 61щ. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Възстановяване на надвнесен данък по чл. 61ч, ал. 2 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!