5. Български лични документи, издавани на пребиваващи в Република България чужденци

Закон за българските лични документи, Закони и наредби

Раздел I.
Общи положения

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) На всеки чужденец, получил убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците, се издава български документ за самоличност при обикновена услуга в срок до 30 дни, а при бърза услуга – до 10 работни дни.
(2) Всяко лице по ал. 1 е длъжно след навършване на 14-годишна възраст в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на документ за самоличност по чл. 14, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(3) На всеки чужденец, на когото е разрешено да пребивава в Република България при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България за срок, по-голям от три месеца, се издава разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2019 г.) На членовете на семейства на граждани на ЕС, на членовете на семейства на гражданите на държави – страни по Споразумението за ЕИП, на членовете на семейства на гражданите на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване, се издава документ за пребиваване при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2019 г.) На граждани на ЕС, на гражданите на държави – страни по Споразумението за ЕИП, на гражданите на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване, се издава удостоверение за пребиваване при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
(6) На акредитираните в Република България служители на дипломатически или консулски представителства или на международни организации се издават карти, потвърждаващи техния статут.
(7) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) На военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, както и на техните зависими лица се издава карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице.
Чл. 56. Разрешенията и отказите за пребиваване в Република България на чужденци се регламентират със закон.
Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Чужденците, на които е разрешено пребиваване в Република България при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България, се легитимират с национален документ за задгранично пътуване и удостоверяват правото си на пребиваване с разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Лица без гражданство и чужденците, получили убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците могат да удостоверяват самоличността си само с български документ за самоличност.
Чл. 58. (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец, пребиваващ на територията на Република България за срок до 3 месеца, удостоверява своята самоличност с документа за задгранично пътуване, с който е влязъл в страната.

Раздел II.
Видове документи за самоличност на чужденци и документи за пребиваване (Загл. изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) На пребиваващи в Република България чужденци се издават следните видове документи за самоличност:
1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) карта на бежанец – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на лице със статут на бежанец със срок на валидност от три до 5 години;
2. карта на чужденец, получил убежище – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, на което е предоставено убежище със срок на валидност до 5 години;
3. карта на чужденец с хуманитарен статут – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен хуманитарен статут, със срок на валидност до три години;
4. временна карта на чужденец – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденци, чиито национални документи за самоличност са отнети в случаите, предвидени със закон;
5. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен статут на бежанец със срок на валидност до 5 години, но не по-голям от срока на валидност на картата на бежанец;
6. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставено убежище със срок на валидност до 5 години, но не по-голям от срока на валидност на картата на чужденец, получил убежище;
7. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен хуманитарен статут със срок на валидност до три години, но не по-голям от срока на валидност на картата на чужденец с хуманитарен статут;
8. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденци със срок на валидност не по-малко от три месеца и не повече от две години;
9. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) временно удостоверение за напускане на Република България – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) На пребиваващите в Република България чужденци се издават следните документи за пребиваване:
1. разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ в Република България чужденец – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година;
1а. (нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г., относно изречение второ в сила от 01.06.2011 г., доп. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност 5 години; в разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец, пребивавал като притежател на синя карта на ЕС, в полето „забележка“ се отбелязва „бивш притежател на синя карта на ЕС“; в разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец на основание предоставена международна закрила от Република България в полето „забележка“ се отбелязва: „Международна закрила, предоставена от Република България на …..(дата).“; в разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец с предоставена международна закрила от друга държава – членка на ЕС, в полето „забележка“ се отбелязва: „Международна закрила, предоставена от ………. (държава членка) на ….. (дата);
1б. (нова – ДВ, бр. 34 от 2019 г.) разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на „член на семейство на български гражданин“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година; документът се издава на лица, получили право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от Закона за чужденците в Република България;
1в. (нова – ДВ, бр. 34 от 2019 г.) разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ в Република България чужденец с отбелязване „непридружено дете чужденец“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година.
2. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ в Република България чужденец – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от 5 години;
2а. (нова – ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2019 г.) разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на „член на семейство на български гражданин“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от 5 години; документът се издава на лица, получили право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от Закона за чужденците в Република България;
3. разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейството на гражданин на ЕС, който не е упражнил правото си на свободно придвижване, с отбелязване „член на семейство“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до 5 години;
4. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на ЕС, който не е упражнил правото си на свободно придвижване, с отбелязване „член на семейство“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до 10 години;
5. разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ с отбелязване „бенефициер съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до 5 години;
6. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ с отбелязване „бенефициер съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до 10 години;
7. (нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила от 01.06.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) разрешение за пребиваване тип „синя карта на ЕС“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до 4 години съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като полето „тип разрешение“ се заменя със „синя карта на ЕС“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7а. (нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 24.12.2013 г.) единно разрешение за пребиваване и работа – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност една година съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като полето „тип разрешение“ се заменя с „единно разрешение за пребиваване и работа“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7б. (нова – ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) разрешение за сезонен работник – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „сезонен работник“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7в. (нова – ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „ICT – вътрешнокорпоративен трансфер“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7г. (нова – ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
8. (нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила от 01.06.2011 г.) временно разрешение за пребиваване на притежател на синя карта на ЕС, издадена от друга държава – членка на ЕС, и на членовете на неговото семейство – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до 90 дни;
9. (нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на бежанец или на чужденец с предоставено убежище – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност една година;
10. (нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на чужденец с хуманитарен статут – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност една година;
11. (нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на чужденец с предоставена временна закрила – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност една година;
12. (нова – ДВ, бр. 21 от 2012 г.) разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „научен работник“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година;
13. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „научен работник – мобилност“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до две години;
14. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „студент“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година;
15. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „ученик“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година;
16. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „стажант“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година;
17. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „доброволец“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година.
(3) На членовете на семейства на граждани на ЕС, на членовете на семейства на гражданите на държави – страни по Споразумението за ЕИП, на гражданите на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване, се издават следните документи за пребиваване:
1. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2012 г.) „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ на продължително пребиваващ член на семейство на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС и който е упражнил правото си на свободно придвижване – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до 5 години;
2. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2012 г.) „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ на постоянно пребиваващ член на семейство на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС и който е упражнил правото си на свободно придвижване – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до 10 години.
(4) На гражданите на ЕС, на гражданите на държави – страни по Споразумението за ЕИП, на гражданите на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване, се издават следните удостоверения за пребиваване:
1. за продължително пребиваване – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до 5 години;
2. за постоянно пребиваване – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност 10 години.
(5) На служител в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация, акредитиран в Република България, се издават следните видове карти от Министерството на външните работи със срок на валидност в зависимост от срока на акредитация:
1. дипломатическа карта;
2. консулска карта;
3. карта на административно-технически персонал;
4. карта на обслужващ персонал.
(6) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) На военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, както и на техните зависими лица, се издава от Министерството на отбраната карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице със срок на валидност срокът на службата в структурата, разположена в Република България.
(7) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Редът за издаване на картата по ал. 6 се определя с акт на Министерския съвет.
(8) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Удостоверението за завръщане в Република България на чужденец се издава от дипломатическите и консулските представителства на лице без гражданство или на чужденец с предоставена закрила в Република България, изгубил в чужбина българския си личен документ по ал. 1, т. 3, 4, 7 и 8. Същият документ се издава и на чужденец по чл. 34, ал. 7 от Закона за убежището и бежанците или на основание акт на Министерския съвет в изпълнение на ангажименти по презаселване и релокация, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, когато не притежава валидни национални документи за пътуване.
(9) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 14 от 2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Когато документ за пребиваване по ал. 2, 3 и 4, съдържащ удостоверение за електронна идентичност, е обявен за невалиден, действието на удостоверението се прекратява.
(10) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 14 от 2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)
(11) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Документите за самоличност по ал. 1, т. 4 и 8 и документите за пребиваване по ал. 2 и 3 се издават в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението.
Чл. 60. (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.)

Раздел III.
Данни, съдържащи се в документите за самоличност на чужденци и в документите за пребиваване (Загл. изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Документите за самоличност на чужденци по чл. 59, ал. 1, т. 1 – 4 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат и следните данни:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. ръст;
4. цвят на очите;
5. постоянен адрес;
6. подпис на притежателя;
7. номер на документа;
8. дата на издаване;
9. дата на изтичане на валидността;
10. органа, издал документа;
11. номер на национален документ за задгранично пътуване;
12. други данни, предвидени със закон.
(2) Документите за самоличност на чужденци по чл. 59, ал. 1, т. 5 – 9 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат и следните данни:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. подпис на притежателя;
4. номер на документа;
5. дата на издаване;
6. дата на изтичане на валидността;
7. органа, издал документа;
8. други данни, предвидени със закон.

Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2 и 3 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат и следните данни:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. номер на документа;
4. адрес;
5. подпис на притежателя;
6. дата на издаване;
7. дата на изтичане на валидността;
8. органа, издал документа;
9. номер на национален документ за задгранично пътуване;
10. други данни, предвидени в Регламент (ЕО) № 1030/2002.
(2) Документите за пребиваване по чл. 59, ал. 4 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат и следните данни:
1. снимка на притежателя;
2. адрес;
3. номер на документа;
4. подпис на притежателя;
5. дата и място на издаване;
6. дата на изтичане на валидността;
7. органа, издал документа.
(3) Документите за пребиваване по чл. 59, ал. 5 освен данните по чл. 16, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 съдържат и следните данни:
1. снимка на притежателя;
2. подпис на притежателя;
3. номер на документа;
4. дата на издаване;
5. дата на изтичане на валидността;
6. органа, издал документа;
7. подписа на директора на държавен протокол;
8. дипломатическото или консулското представителство или международната организация, към която е акредитиран служителят;
9. дипломатическия ранг или длъжност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Картата по чл. 59, ал. 6 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и:
1. снимка на притежателя;
2. подпис на притежателя;
3. адрес в Република България;
4. номер на документа;
5. дата на издаване;
6. дата на изтичане на валидността;
7. органа, издал документа;
8. качество на служител в структура на НАТО или зависимо лице.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) В документите за пребиваване се вписва адрес, като:
1. по чл. 59, ал. 2, т. 1 и 3 се вписва настоящият адрес;
2. по чл. 59, ал. 2, т. 2 и 4 се вписва постоянният адрес.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) В документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2, т. 5 и 6, ал. 3 и 4 се вписва адресът в Република България, на който лицето пребивава.
Чл. 62. (1) (Предишен текст на чл. 62 – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Документ за самоличност на чужденец или документ за пребиваване се издава по заявление до съответния орган срещу представен национален документ за задгранично пътуване, с който лицето е влязло в страната.
(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Предоставянето на документа по предходната алинея не се изисква от чужденец, получил убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, когато е влязъл в страната без документи.
Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Заявлението за издаване на документ за самоличност на чужденец и разрешенията за пребиваване на чужденец освен съответните данни по чл. 18, ал. 2 и 5 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);
2. братя и сестри (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);
3. съпруг/съпруга (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец, бил/била ли е български гражданин и от кога до кога, местопребиваване в момента);
4. деца до 14 години (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
5. законен представител (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
6. указ на президента на Република България за промяна на гражданството;
7. адрес в чужбина;
8. занятие в чужбина;
9. документ за задгранично пътуване (серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);
10. виза (вид, номер и дата на издаване, място на издаване и срок на пребиваване, посочен във визата);
11. дата и място на влизане в Република България;
12. цел на посещението в Република България;
13. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;
14. продължителност на пребиваването в Република България;
15. адрес в Република България (имена на собственика или ползвателя на жилището);
16. учрежденията, организациите и лицата, поемащи издръжката на лицето;
17. било ли е лицето български гражданин, от кога до кога и под какви имена;
18. придружаващи го лица под 14 години, вписани в паспорта, над които лицето има родителски или настойнически права (имена, гражданство, дата на раждане, място на раждане, адреси, персонални номера);
19. предишни пребивавания в Република България (кога, за какъв период, адреси);
20. други обстоятелства и документи, предвидени със закон.
Чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лицето.
(2) В случаите, когато документът по ал. 1 е с изтекъл срок, повреден, унищожен, изгубен или откраднат, лицето е длъжно в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нов.
(3) Заявлението за издаване на документи по ал. 1 се подава лично.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Заявлението за издаване на документите по ал. 1 на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и в присъствието на родител, или оправомощен представител на общината, който полага подпис в заявлението.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Заявлението за издаване на документите по ал. 1 на непълнолетни, настанени в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето, се подава лично и в присъствието на ръководителя на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, в която детето е настанено, само в случаите, при които детето е с неизвестни или починали родители или други законни представители или на което не е назначен попечител, както и в случаите, при които към момента на навършване на 14-годишна възраст родителите или законните представители не са се явили, за да положат подпис в заявлението.
Чл. 63б. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут се получава лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, или оправомощен представител на общината, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут на непълнолетни, настанени в социални услуги за резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето, се получава от ръководителя на социалната услуга за резидентна грижа в случаите по чл. 63а, ал. 5.
Чл. 64. (Отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!