4. Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС)

Закон за българските лични документи, Закони и наредби

Раздел I.
Общи положения

Чл. 50. (1) Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Свидетелството за управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България.
(3) Чужденците, притежаващи българско свидетелство за управление на моторно превозно средство, удостоверяват своята самоличност с документа за задгранично пътуване, с който са влезли в Република България, или с някои от документите, предвидени в чл. 59.
Чл. 51. (1) Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ е 10 години.
(4) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години.
(5) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2019 г.) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство на лица с трайни увреждания за категориите по ал. 3 е до 10 години, а за категориите по ал. 4 е до 5 години.
Чл. 52. Чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство не може да се използва за удостоверяване на самоличността по смисъла на чл. 50, ал. 2.

Раздел II.
Данни, съдържащи се в свидетелството за управление на моторно превозно средство

Чл. 53. (1) Свидетелството за управление на моторно превозно средство освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. наименование на населеното място от постоянния адрес;
4. подпис на притежателя;
5. номер на свидетелството;
6. дата на издаване на свидетелството;
7. място на издаване на свидетелството;
8. органа, издал свидетелството;
9. дата на изтичане на валидността на свидетелството;
10. категорията или категориите моторни превозни средства, за които е валидно свидетелството;
11. особени забележки (ограничителни условия за ползване на свидетелството);
12. (нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) отличителния знак на Република България, отпечатан в негатив в син правоъгълник и ограден с дванадесет жълти звезди.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
Чл. 54. Данните, съдържащи се в чл. 53, ал. 1, т. 3, 7 и 8, се изписват на български език и с английска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!