2. Лична карта на българските граждани

Закон за българските лични документи, Закони и наредби

Раздел I.
Общи положения

Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Личната карта на българските граждани е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или на територията на друга държава съгласно международни договори.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Всеки български гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите – членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правото по ал. 2 не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) Личната карта може да служи и като носител на удостоверение за електронна идентичност.
Чл. 24. Всеки български гражданин може да притежава само една лична карта.
Чл. 25. Контролът по спазването на режима за ползване на личните карти се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи със съдействието на местната администрация.

Раздел II.
Данни, съдържащи се в личната карта

Чл. 26. (1) Личната карта освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и данни за:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. ръст;
4. цвят на очите;
5. постоянен адрес;
6. подпис на притежателя;
7. номер на личната карта;
8. дата на издаване;
9. дата на изтичане на валидността;
10. органа на Министерството на вътрешните работи, издал личната карта;
11. (отм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Заявлението за издаване на лична карта освен данните по чл. 18, ал. 1 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане);
2. съпруг/съпруга (имена, единен граждански номер, личен номер/личен номер на чужденец);
3. законен представител (имена, единен граждански номер, личен номер/личен номер на чужденец, номер на лична карта, дата на издаване, орган, който я е издал);
4. указ на президента на Република България за промяна на гражданството.
(3) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Данните по ал. 2 се посочват от заявителя в случай на първо издаване на документ за самоличност.
Чл. 27. (1) Всеки български гражданин е длъжен да посочи избрания от него постоянен адрес.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.)
Чл. 28. Българските граждани, живеещи предимно в чужбина, са длъжни да посочат в заявлението за издаване на лична карта и адрес на територията на държавата, където пребивават.

Раздел III.
Издаване, подмяна и ползване на личните карти на гражданите на Република България

Чл. 29. (1) Всеки български гражданин, който живее на територията на страната, е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта.
(2) Лицата, възстановили или придобили българско гражданство, са длъжни да поискат издаването на лична карта в срока по ал. 1 след получаване на удостоверение за това.
(3) Българските граждани, навършили 14-годишна възраст и пребиваващи в чужбина, след завръщането си в страната са длъжни в срока по ал. 1 да поискат издаването на лична карта.Чл. 30. (1) Личните карти на българските граждани са срочни и безсрочни.
(2) Срочни лични карти се издават на лица от 14- до 18-годишна възраст със срок на валидност 4 години и на лица от 18- до 58-годишна възраст със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 58-годишна възраст, се издават безсрочни лични карти.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) В случаите по чл. 23, ал. 4 прекратяването на удостоверението за електронна идентичност не се отразява на срока на валидност на личната карта.
Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Личните карти се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лицето след представяне на заявление и документи по гражданско състояние, издадени от местната администрация по ред, установен с акт на Министерския съвет.
(2) В случаите, когато личната карта е с изтекъл срок, повредена, унищожена, изгубена или открадната, лицето е длъжно в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нова лична карта.
(3) По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане срока и на валидност.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Личните карти се издават при обикновена услуга в срок до 30 дни, при бърза услуга – до три работни дни, а при експресна услуга – до 8 работни часа, от приемане на заявлението.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Когато заявлението за издаване на лична карта е подадено в консулски или дипломатически представителства в чужбина, срокът за издаване при обикновена услуга е до 45 дни, а при бърза услуга – до 30 дни.
Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Заявлението за издаване на лична карта се подава лично.
(2) Заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и в присъствието на родител, настойник или попечител, който полага подпис в заявлението.
(3) В случаите, при които детето е с неизвестни или починали родители или други законни представители или на което не е назначен попечител, както и в случаите, при които към момента на навършване на 14-годишна възраст родителите или законните представители не са се явили, за да положат подпис в заявлението:
1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни, настанени в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето, се подава лично и в присъствието на ръководителя на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, в която детето е настанено, който полага подпис в заявлението;
2. заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни, настанени със съдебно решение за отглеждане в приемно семейство, се подава лично и в присъствието на приемния родител, който полага подпис в заявлението;
3. заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни, настанени със съдебно решение за отглеждане в семейство на роднини или близки, се подава лично и в присъствието на близък или роднина, при когото е настанен непълнолетният, който полага подпис в заявлението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Към заявлението се прилагат:
1. документ за платена държавна такса;
2. удостоверителен документ за раждане, в случай че заявителят не притежава валиден документ за самоличност, с който да се идентифицира – при издаване на първа лична карта;
3. снимки по образец.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Личната карта се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Личната карта на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник или попечител, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Личната карта на непълнолетни, издадена по заявление, подадено по реда на ал. 3, се получава от лицето, положило подпис в заявлението.
Чл. 32. (1) Обявяват се за невалидни личните карти на лица:
1. загубили българско гражданство;
2. заявили, че личната им карта е изгубена, открадната или унищожена;
3. чиято лична карта е с изтекъл срок на валидност;
4. които имат промяна в личните данни;
5. променили постоянния си адрес;
6. които са починали.
(2) Невалидността се обявява от органа, издал личната карта на лицето.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Когато личната карта, съдържаща удостоверение за електронна идентичност, е обявена за невалидна, действието на удостоверението се прекратява.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!