В сила от 01.04.1999 г.
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г., изм. ДВ. бр.53 от 11 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.70 от 6 Август 1999г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.42 от 27 Април 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.29 от 31 Март 2003г., доп. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.111 от 21 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.71 от 30 Август 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.29 от 6 Април 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.88 от 10 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.26 от 6 Април 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 2011г., изм. ДВ. бр.32 от 19 Април 2011г., изм. ДВ. бр.55 от 19 Юли 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.75 от 2 Октомври 2012г., доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.80 от 16 Октомври 2015г., доп. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г., доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 20 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 13 Февруари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2019г., изм. ДВ. бр.12 от 8 Февруари 2019г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 23 Април 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.

 

БЪЛГАРСКИ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г.)

 

Раздел I.
Общи разпоредби

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Този закон урежда условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските лични документи.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., доп. – ДВ, бр. 111 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната съобразно предоставената им компетентност по този закон.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Отказът за издаване на български лични документи, отнемането им и налагането на други ограничения, свързани с тяхното ползване и съхранение, се уреждат със закон.
(4) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 26.09.2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Издаването на български лични документи може да се извършва и по служебен път в случаите, определени със закон.
(5) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Български лични документи по смисъла на този закон са:
1. документи за самоличност;
2. свидетелство за управление на моторно превозно средство;
3. документи за пребиваване.
Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Българските лични документи са собственост на държавата.
Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост – и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни.
(2) Самоличността на българските граждани може да се удостоверява със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон.
(3) Свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за български граждани – и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.
(4) Документите за пребиваване удостоверяват само правото на пребиваване на територията на Република България.
Чл. 4. (1) Всеки български гражданин има право на документ за самоличност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Чужденец, пребиваващ на територията на Република България, има право на документ за самоличност или документ за пребиваване, както и на свидетелство за управление на моторно превозно средство в случаите, определени със закон.
(3) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Гражданите на Европейския съюз (ЕС), гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване, имат право на документ за пребиваване и свидетелство за управление на моторно превозно средство, издавани в Република България по реда и в случаите, определени със закон.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Компетентните органи нямат право да отказват издаването, да отнемат или да задържат български личен документ извън реда и случаите, определени със закон.
Чл. 5. (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) За издаване на български лични документи лицата по чл. 4 се явяват пред съответния орган по чл. 1, ал. 2 в случаите и по реда, определени в този закон.
Чл. 6. Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Гражданин, намерил личен документ, е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Българските лични документи се съхраняват от:
1. лицата, на чието име са издадени;
2. родителите или настойниците на малолетни лица, за които те отговарят;
3. законните представители на поставените под пълно запрещение лица;
4. длъжностните лица, упълномощени със закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а – в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.
(3) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето в срок до три дни може да подаде декларация относно тези обстоятелства по електронен път по ред, определен с акт на Министерския съвет.
(4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Когато декларацията по ал. 2 се отнася до документ за самоличност на чужденец, получил убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците, съответната служба на Министерството на вътрешните работи уведомява незабавно Държавната агенция за бежанците или най-близкото и териториално поделение.
Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) При промяна на имената, единния граждански номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи в срок до 30 дни.
(2) В срока по ал. 1 при промяна на постоянния адрес лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта, разрешение за пребиваване по чл. 59, ал. 2, т. 2 и 4, карта на бежанец, карта на чужденец, получил убежище, и карта на чужденец с хуманитарен статут. При промяна на постоянния адрес от едно населено място в друго населено място в срок до 30 дни от издаване на новия документ лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство.
(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) В срока по ал. 1 при смяна на работодател лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново разрешение по чл. 59, ал. 2, т. 7 и 7б. Новото разрешение се издава за срок до изтичане на срока на валидност на предишното.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) При издаване на нов български личен документ предишният от същия вид се връща на органа, който го е издал.
Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10, изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Българските лични документи се предават на органа, който ги е издал, при:
1. смърт на притежателя;
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) загубване на българско гражданство с изключение на свидетелството за управление на моторно превозно средство;
3. установяване, че документът е нередовен;
4. отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване;
5. (нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) изтичане на тяхната валидност.
(2) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Върнатите български лични документи подлежат на унищожаване. Условията и редът за унищожаването им се уреждат с инструкция на съответния орган по чл. 1, ал. 2.
Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице.
Чл. 12. (1) Българските граждани, притежаващи документи за самоличност, издадени от друга държава, са задължени в срок до 60 дни от придобиването им да уведомят писмено компетентните български органи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.) Българските граждани, притежаващи и документи за самоличност, издадени от органите на друга държава, в отношенията си с българските държавни институции са задължени да удостоверяват самоличността си с български документи за самоличност.

Раздел II.
Видове български лични документи (Загл. изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

Чл. 13. (1) На българските граждани се издават следните документи за самоличност:
1. лична карта;
2. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., доп. – ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 01.10.2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 111 от 2004 г.) паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност;
3. свидетелство за управление на моторно превозно средство.
(2) На българските граждани се издават и следните документи за самоличност, заместващи паспорта:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.) временен паспорт;
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) служебен открит лист за преминаване на границата;
3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България.
(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.) Удостоверяването на самоличността на българските граждани може да става с всеки от документите по ал. 1 и 2.
Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) На пребиваващите в Република България чужденци се издават следните документи за самоличност:
1. карта на бежанец;
2. карта на чужденец, получил убежище;
3. карта на чужденец с хуманитарен статут;
4. временна карта на чужденец;
5. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец;
6. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище;
7. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут;
8. удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство;
9. временно удостоверение за напускане на Република България;
10. удостоверение за завръщане в Република България на чужденец.
(2) На пребиваващите в Република България чужденци, които са получили разрешение за пребиваване по Закона за чужденците в Република България, се издават документи за пребиваване – разрешение за пребиваване, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1030/2002“.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2019 г.) На продължително или постоянно пребиваващите в Република България чужденци – членове на семействата на граждани на ЕС, на граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на ЕС, Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС са упражнили правото си на свободно придвижване при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, се издават документи за пребиваване – „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) На гражданите на ЕС, които не са български граждани, на гражданите на държави – страни по Споразумението за ЕИП, и на гражданите на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно придвижване съгласно българското законодателство и обвързващите норми на правото на Европейския съюз, се издава удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) На акредитираните в Република България служители в дипломатическите и консулските представителства на други държави или в представителства на международни организации Министерството на външните работи издава карта по чл. 59, ал. 5 при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет; картата удостоверява техните привилегии и имунитети съгласно международното право, а при необходимост я представят при влизане и пребиваване на територията на Република България.
(6) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) На военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и на техните зависими лица, се издава карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице.
Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2007 г.)

Раздел III.
Данни в българските лични документи (Загл. изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.)

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Българските лични документи съдържат следните задължителни лични данни:
1. имена;
2. дата на раждане;
3. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) единен граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец);
4. пол;
5. гражданство.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) В паспорта, служебния, дипломатическия и моряшкия паспорт, удостоверението за пътуване зад граница на бежанец, удостоверението за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище, удостоверението за пътуване зад граница на лице без гражданство и удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, военната карта за самоличност, разрешението за пребиваване по чл. 59, ал. 2, освен данните по чл. 16, ал. 1, се съдържат и биометрични данни на лицето.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Наименованията на данните в българските лични документи се изписват на български и английски език. При наличие на задължения по силата на международни актове наименованията на данните могат да бъдат изписани и на френски език.
(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 1999 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Личният номер за чужденец (ЛНЧ) идентифицира еднозначно продължително, постоянно и дългосрочно пребиваващите чужденци в Република България, както и военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, и техните зависими лица. Начинът на неговото формиране се определя от Министерския съвет.
(5) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Личният номер идентифицира еднозначно гражданите на ЕС, на държавите – страни по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, които не са български граждани и се ползват с правото на свободно придвижване, и членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС, на държавите – страни по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария. Начинът на неговото формиране се определя с акт на Министерския съвет.
(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) В личната карта освен данните по ал. 1 се съдържат и биометрични данни на лицето, както и други данни съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303.

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) За издаване на български лични документи лицата подават заявление до компетентните органи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г. (*)) Заявлението се подписва лично от лицето в присъствието на упълномощено длъжностно лице, което снема и биометрични данни в предвидените от закона случаи.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г. (*)) За снемане на биометрични данни, предвидени в този закон, лицето се явява лично.
(4) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се снемат биометрични данни – пръстови отпечатъци, на деца до 12-годишна възраст и на лица с физическа невъзможност за снемане на пръстови отпечатъци. Не се снемат биометрични данни – пръстови отпечатъци, на деца до 6-годишна възраст и на лица с физическа невъзможност за снемане на пръстови отпечатъци при подаване на заявления за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2 и 3.
(5) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Лицето може да не се яви лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи, когато:
1. няма промяна на името, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), пола, гражданството или не са настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето, и
2. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) са му снети необходимите биометрични данни до 59 месеца от датата на подаване на заявлението;
3. е предвидено в закон.
(6) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Български личен документ се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(7) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Български личен документ може да бъде получен лично чрез използване на лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. заявлението за издаване на български личен документ е подадено лично в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, което предлага тази услуга;
2. при подаването на заявлението е посочен адрес за получаване на новия документ на територията на държава, в която Република България има дипломатическо или консулско представителство или няма дипломатическо или консулско представителство, но има дипломатически отношения и е назначила акредитиран посланик;
3. разходите за изпращане на новия документ от съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина до заявения адрес, както и за връщането в дипломатическото или консулското представителство на подписан документ за получаването му са били платени при подаването на заявлението.
(8) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Лицата, на които се издават българските лични документи, не може да претендират обезщетение за вреди от държавните органи, компетентни за издаването и връчването, настъпили в резултат на изгубване или повреждане на българския личен документ, ако изгубването или повреждането му е настъпило след предаването му на лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга за получаване по реда на ал. 7.Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Заявлението за издаване на документи за самоличност на български граждани съдържа следните лични данни:
1. имената;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. пол;
5. единен граждански номер;
6. наличие на друго гражданство;
7. цвят на очите;
8. ръст;
9. постоянен адрес;
10. семейно положение;
11. телефон за връзка.
(2) Заявлението за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2 и 3 съдържа следните лични данни:
1. имената;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. пол;
5. единен граждански номер (личен номер или личен номер на чужденец);
6. гражданство;
7. променени имена;
8. наличие на друго гражданство;
9. постоянен адрес;
10. настоящ адрес (адрес);
11. образование;
12. семейно положение;
13. телефон за връзка;
14. номер на друг документ за самоличност или разрешение за пребиваване.
(3) Заявленията за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 4 съдържат следните лични данни:
1. имената;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. пол;
5. личен номер;
6. гражданство;
7. променени имена;
8. наличие на друго гражданство;
9. адрес;
10. номер на национален документ за самоличност;
11. образование;
12. семейно положение;
13. телефон за връзка.
(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Заявленията за издаване на карта по чл. 59, ал. 6 съдържат следните лични данни:
1. имената;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. пол;
5. личен номер/личен номер на чужденец, ако има такъв;
6. гражданство;
7. наличие на друго гражданство;
8. адрес в Република България;
9. номер на национален документ за самоличност;
10. имената на зависимите лица, които пребивават в Република България заедно с лицето;
11. качество (служител в структура на НАТО или зависимо лице).
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Заявленията за издаване за документи за самоличност на чужденци съдържат следните лични данни:
1. имената;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. пол;
5. единен граждански номер (личен номер или личен номер на чужденец);
6. гражданство;
7. променени имена;
8. наличие на друго гражданство;
9. цвят на очите;
10. ръст;
11. особени белези;
12. постоянен адрес;
13. настоящ адрес (адрес);
14. образование;
15. месторабота;
16. семейно положение;
17. телефон за връзка;
18. номер (номерата) на друг документ за самоличност, ако на лицето е издаван такъв, и на предишния документ за самоличност.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Заявленията за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство на чужденци съдържат следните лични данни:
1. имената;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. пол;
5. единен граждански номер (личен номер или личен номер на чужденец);
6. гражданство;
7. постоянен адрес;
8. настоящ адрес (адрес);
9. телефон за връзка;
10. номер (номерата) на друг документ за самоличност или документ за пребиваване, ако на лицето е издаван такъв.
(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 14 от 2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) В заявленията за издаване на лична карта на българските граждани се посочва и:
1. отказ от издаване и записване на удостоверение за електронна идентичност върху електронния носител на информация.
2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 14 от 2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) В заявленията за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 се посочва и:
1. искане за издаване и записване на удостоверение за електронна идентичност върху електронния носител на информация.
2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)
Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Заявление за издаване на български лични документи може да се подава по електронен път при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) на лицето е издаден български личен документ по заявление, подадено лично до 59 месеца преди датата на подаване на заявление за нов документ;
2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) лицето притежава валидно квалифицирано удостоверение за електронен подпис или валидно удостоверение за електронна идентичност, освен когато заявлението е подадено чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи;
3. на лицето са снети необходимите биометричните данни.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) При подаване на заявлението по електронен път лицето го подписва с квалифициран електронен подпис. Допуска се подаване на заявление и без подписване с квалифициран електронен подпис, ако при подаването лицето се идентифицира по реда на Закона за електронната идентификация или подава заявлението чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи, в която прикачва копие на валидния български личен документ, чиято подмяна желае.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се допуска подаване на заявление за издаване на български личен документ по електронен път при промяна на името, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето.
(4) Допуска се подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство по електронен път в случаите на промяна на името, ако на лицето вече е била издадена лична карта с промененото име.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) Когато заявлението за издаване на български личен документ е подадено по електронен път, документът се получава лично, като връчването става само след като самоличността на получателя бъде установена еднозначно и документът, чиято подмяна се иска, бъде върнат.
Чл. 18б. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Условията и редът за съхранението и унищожаването на заявленията, въз основа на които са издадени български лични документи, се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 18в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)
Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 – ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Имената и месторождението на българските граждани в българските лични документи се изписват на български език и с английска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.
(2) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Имената на българските граждани в българските лични документи се изписват в следния ред: фамилно име, собствено име, презиме.
(3) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) В българските лични документи имената на българските граждани се изписват без съкращения така, както са изписани в представените удостоверителни документи, освен в случаите, когато тяхната дължина превишава предвидената техническа възможност.
Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Българските лични документи са машинночитаеми.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Машинночитаемата зона на българските лични документи съдържа следните данни:
1. вид на документа;
2. органа, издал документа;
3. фамилия и други имена на притежателя на документа;
4. номер на документа;
5. гражданство на притежателя на документа;
6. дата на раждане на притежателя на документа;
7. пол на притежателя на документа;
8. дата на изтичане на валидността на документа;
9. (доп. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) единен граждански номер, личен номер или личен номер на чужденец;
10. контролни цифри на данните по горните точки.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Данните в машинночитаемата зона трябва да съответстват на данните във визуалната зона на българския личен документ.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат за свидетелството за управление на моторно превозно средство, което съответства на приетия от Европейския съюз унифициран образец на свидетелство за управление на моторно превозно средство и за документите по чл. 14, ал. 5.
(5) Останалите изисквания към форматите и данните в машинночитаемата зона се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) В паспорта, служебния, дипломатическия и моряшкия паспорт, удостоверението за пътуване зад граница на бежанец, удостоверението за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище, удостоверението за пътуване зад граница на лице без гражданство и удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, военната карта за самоличност и документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 се съдържа електронен носител на информация.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г., в сила от 29.03.2010 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Електронният носител на информация по ал. 1 съдържа данните по чл. 20, ал. 2, снимка на лицето и пръстовите му отпечатъци, снети при подаване на заявлението, както и място на раждане, изписано на латиница, и имената на лицето, изписани на кирилица.
(3) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) В документите за пребиваване по чл. 59, ал. 3 се съдържа електронен носител на информация, в който са записани снимка на лицето и данните по чл. 20, ал. 2.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) В личната карта се съдържа електронен носител на информация, в който се записват:
1. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) в отделен защитен сегмент на електронния носител – данните по чл. 20, ал. 2, биометричните данни на лицето и други данни съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303;
2. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) удостоверение за електронна идентичност и съответните му криптографски ключове, освен в случаите на отказ по чл. 18, ал. 7, т. 1.
3. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)
4. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) Електронният носител на информация в документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 съдържа и удостоверение за електронна идентичност и съответните криптографски ключове в случаите по чл. 18, ал. 8.
(6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 82 от 2009 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г.) Изискванията за сигурност и изискванията към форматите и данните, които се съдържат в електронните носители на информация по ал. 1 – 4, се определят с акт на Министерския съвет съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303.
(7) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2009 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) В случаите, когато електронен носител на информация, съдържащ се в документ по ал. 1 или 4, е недостъпен за четене поради увреждане, по искане на лицето се издава нов документ със срока на валидност на повредения документ.
Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) Имената на чужденците в българските лични документи се изписват по ред и брой, както са изписани в документите за задгранично пътуване, с които са влезли в Република България. Когато чужденците, получили убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, не притежават такива документи, имената им се изписват по реда, по който те ги посочат в подписана от тях декларация пред компетентния орган. В българските лични документи имената на лицата се изписват без съкращения, така както са изписани в представените удостоверителни документи, освен в случаите, когато тяхната дължина превишава предвидената техническа възможност.
(2) Имената на лицата по ал. 1 в българските лични документи се изписват и с българска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Имената на лицата по ал. 1 в българските лични документи се изписват с българска транслитерация само когато те фигурират на латиница в документа за задгранично пътуване на лицето, с който е влязъл на територията на Република България и е получил пребиваване при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България.
Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) За издаването на български лични документи лицата са длъжни да представят снимки, отговарящи на следните изисквания:
1. размер на снимката – 45 мм на 35 мм;
2. изобразеното на тях лице да е заснето фронтално;
3. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) височината на изобразеното лице от брадата до върха на главата да е между 31,5 мм и 36 мм.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.) Когато в пунктовете за приемане на заявления има техническа възможност, цифровото заснемане на лицето се извършва там.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.) Останалите изисквания към снимките по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.

 

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!