5. Особени правила при договорите за превоз

Закон за автомобилните превози, Закони и наредби

Раздел I.
Договор за превоз на пътници

Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 – ДВ, бр. 42 от 2007 г.) С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2007 г.) С договора за извършване на случаен превоз на деца или ученици превозвачът се задължава да извършва превоза само през светлата част на денонощието.

Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) индивидуален или колективен билет, карта или абонаментна карта (на хартиен или електронен носител) – при превоз по автобусни линии;
2. фактура – при случайни превози;
3. карти за специализиран превоз – при специализиран превоз.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) Действителността на договора за превоз на пътници по автобусни линии не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета или картата.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) За превозите, извършени с трамваен и тролейбусен транспорт и метро, се използват превозните документи по този раздел.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) При превоз по автобусни линии превозните документи по ал. 1, т. 1 може да се издават от друго лице, което не е превозвач, в случаите на сключен договор с превозвача за издаване на превозни документи от името на превозвача или от възложителя на превоза.
(5) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) Лицето по ал. 4 може да бъде община или общинско предприятие, физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по реда на Търговския закон, или лице, регистрирано като търговец по съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Превозвачът задължително издава багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Багажната разписка установява принадлежността на багажа към пътника.
(3) Издаването на разписката не дава право на превозвача да събира допълнителна такса.
(4) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Превозвачът не приема и не превозва багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса.
Чл. 38. Билетът и багажната разписка са доказателство за вписаните в тях данни до доказване на противното.
Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 03.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) За превози по автобусни линии се използват превозни документи:
1. билети, издадени по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм., бр. 7 и 79 от 2007 г., бр. 77 от 2009 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 48 и 64 от 2011 г., бр. 7, 27, 54, 78 и 102 от 2012 г., бр. 40 от 2013 г., Решение № 5079 на Върховния административен съд от 2013 г. – бр. 93 от 2013 г.; изм., бр. 111 от 2013 г.) от:
а) електронни касови апарати с фискална памет;
б) фискални принтери;
в) фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, като билетът се издава на хартиен носител;
г) интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност;
2. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) билети, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2008 г. и бр. 22 от 2011 г.);
3. електронни билети;
4. карти и абонаментни карти на хартиен носител, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа;
5. карти и абонаментни карти на електронен носител.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 03.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) Превозните документи по ал. 1 съдържат най-малко следните реквизити:
1. за превози по градски линии:
а) наименование на издателя на превозния документ;
б) надпис „Билет за пътуване“, съответно „Карта за пътуване“;
в) номер на билета/картата;
г) превозна цена;
д) дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
2. за превози по междуселищни линии:
а) (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) наименованието и адреса на превозвача в съответствие с лиценза за извършване на обществен превоз на пътници;
б) надпис „Билет за пътуване“, съответно „Карта за пътуване“;
в) номер на билета/картата;
г) превозна цена;
д) дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
е) маршрут;
ж) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт;
з) датата на пътуване и часа на тръгване – за превозните документи по ал. 1, т. 1 и 2;
и) номер на мястото на пътника – за превозните документи по ал. 1, т. 1 и 2;
3. за превози по международни линии:
а) (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) наименованието и адреса на превозвача в съответствие с лиценза за извършване на обществен превоз на пътници;
б) надпис „Билет за пътуване“;
в) номер на билета;
г) превозна цена;
д) дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;
е) маршрут;
ж) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт;
з) датата на пътуване и часа на тръгване;
и) номер на мястото на пътника;
к) (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) срок на валидност на билета – при двупосочни билети с неуточнена дата на връщане.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) Превозната цена на билети, карти и абонаментни карти на хартиен носител, издавани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, е трайно вписан при отпечатването реквизит, с изключение на билетите на химизирана хартия, които се издават най-малко в два екземпляра.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) Продажбите на превозните документи по ал. 1, т. 3 и 5 се регистрират и отчитат по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача и имената на пътника.
(6) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) Когато багажната разписка е комбинирана с билет, който не е поименен, тя трябва да съдържа имената на пътника.
Чл. 40. В случаите, когато билетът не е поименен, той може да се преотстъпва, докато превозът не е започнал.
Чл. 41. (1) Превозвачът предава багажите лично на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка превозвачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице доказателства за това.
(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника за срок три месеца.

Раздел II.
Отговорност на превозвача по договора за превоз на пътници

Чл. 42. (1) (Предишен текст на чл. 42 – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.03.2013 г.) Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите.
(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.03.2013 г.) Когато при извършването на превоз, за който е приложим Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 181/2011“, е причинена смърт или телесна повреда на пътник, максималният размер на обезщетението, дължимо от превозвача за всеки отделен случай, е предвиденият в чл. 7, параграф 2, буква „а“ от същия регламент.
Чл. 43. Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 42 е причинено от обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима сила).
Чл. 44. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на водача или на други лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.
Чл. 45. (1) Превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.
(2) Превозвачът отговаря за багажите, намиращи се на превозното средство, освен ако повредата или липсата се дължат на естеството или дефекти на самия багаж или въпреки взетите мерки вредите не са могли да бъдат предотвратени (непреодолима сила).
(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите, но не повече от 1000 лв. на багажна единица.
(4) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.03.2013 г.) Максималният размер на обезщетението, дължимо от превозвача за всеки отделен случай на загуба или повреда на багаж при извършване на превози, за които е приложим Регламент (ЕС) № 181/2011, е предвиденият в чл. 7, параграф 2, буква „б“ от същия регламент.
Чл. 46. (1) Недоставените багажи в срок 14 дни, считано от датата, на която пътникът ги е потърсил, се считат за загубени.
(2) Когато багаж, считан за загубен, бъде намерен в срок една година от датата, на която пътникът го е потърсил, превозвачът е длъжен да го уведоми.
(3) След връщане на полученото обезщетение от пътника превозвачът е длъжен да му предаде намерения багаж. Пътникът запазва правото си на обезщетение за забавата.
Чл. 47. Превозвачът се освобождава изцяло или частично от отговорност за вреди, настъпили по вина на пътника или вследствие на негово поведение, излизащо извън рамките на нормалното поведение на пътник.
Чл. 48. В случаите, когато вредите са настъпили по вина на трето лице, превозвачът има право на регресен иск.

Раздел III.
Договор за превоз на товари

Чл. 49. С договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава.
Чл. 50. (1) Договорът за превоз се установява с товарителница.
(2) Действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.
Чл. 51. (1) Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача.
(2) Когато товарът трябва да бъде натоварен на няколко превозни средства или когато товарите са от различен вид, всяка от страните има право да изисква изготвяне на толкова товарителници, колкото е броят на превозните средства или на видовете товари.
Чл. 52. (1) Изпращачът посочва в товарителницата точното наименование на товара и особените му свойства, ако има такива.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Едновременно с товара изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани от органите за държавен здравен контрол, митническите и други органи за този превоз.
Чл. 53. (1) Товарителницата трябва да съдържа най-малко следните данни:
1. мястото и датата на съставянето;
2. името и адреса на изпращача;
3. името и адреса на превозвача;
4. мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му;
5. името и адреса на получателя;
6. наименованието на вида на товара и вида на опаковката, а за опасните товари – тяхното общоприето наименование;
7. брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара;
8. броя на колетите (пакетите), особената им маркировка и номерата им;
9. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) превозната цена, допълнителните разходи, митата и други разноски, които възникват от момента на сключването на договора до доставянето на товара;
10. необходимите инструкции за митническите формалности и други подобни;
11. при необходимост – данни относно забрана за претоварване, разноски, които поема изпращачът, обявената стойност на товара, инструкциите на изпращача до превозвача относно застраховката на товара, срока за превоза и опис на документите, връчени на превозвача.
(2) Страните могат да вписват в товарителницата и други данни.
Чл. 54. Изпращачът дължи обезщетение на превозвача или на трети лица за настъпилите вреди поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата.
Чл. 55. Когато по искане на изпращача превозвачът впише в товарителницата посочените в предходните членове данни, счита се, че той действа от името на изпращача до доказване на противното.
Чл. 56. (1) (Предишен текст на чл. 56 – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя).
(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.
Чл. 57. Натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако е уговорено друго.
Чл. 58. Подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на водача с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението.
Чл. 59. При приемането на товара превозвачът е длъжен да провери:
1. точността на данните в товарителницата;
2. видимото състояние на товара и опаковката му.
Чл. 60. (1) Превозвачът вписва в товарителницата мотивираните си възражения по повод на точността на данните в товарителницата и видимото състояние на товара и опаковката му. Изпращачът не е обвързан от възраженията, освен ако ги е приел изрично с товарителницата.
(2) При невписване на възражения от превозвача се приема, че товарът и опаковката му са били в добро състояние при приемането за превоз.
(3) Когато превозвачът не разполага със средства да провери данните, той вписва в товарителницата възраженията си, включително и по видимото състояние на товара и опаковката му.
Чл. 61. Товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.
Чл. 62. Специалните приспособления по автомобила при превоз на товари с особени изисквания поради естеството (вида), размерите и теглото на товара са за сметка на изпращача.
Чл. 63. Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на товара на друг получател, но не по-късно от предаването на екземпляра от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната.
Чл. 64. Товарът, заедно с товарителницата, се предава на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощник.
Чл. 65. След пристигането на товара на предвиденото в товарителницата място получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара срещу подпис.

Раздел IV.
Отговорност при договор за превоз на товари

Чл. 66. Изпращачът отговаря пред превозвача за вредите, нанесени на лица, вещи или други товари, и за разноските, произтичащи от недостатъци на опаковката на товара, освен ако тези недостатъци са били видими или известни на превозвача при приемането на товара за превоз и той не е направил възражение по този повод.
Чл. 67. Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му.
Чл. 68. (1) Превозвачът се освобождава от отговорност по чл. 67, когато липсата, повредата или забавата се дължат на изпращача или на получателя, на присъщ недостатък на товара или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее (непреодолима сила).
(2) За да се освободи от отговорност по ал. 1, превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи, за да извърши превоза, или на грешки на водача.
(3) Доказването на обстоятелствата по ал. 1 е в тежест на превозвача.
Чл. 69. Счита се, че има забава в доставянето, когато товарът не е бил доставен в уговорения срок или ако не е уговорен срок, когато действителното времетраене на превоза надвишава обичайно необходимото време за такъв превоз, извършен с грижата на добър търговец.
Чл. 70. (1) Счита се, без да са необходими други доказателства, че товарът е изгубен, когато той не бъде доставен в срок тридесет дни след изтичане на уговорения срок или в случаите, когато такъв срок не е уговорен, шестдесет дни след приемането на товара за превоз от превозвача.
(2) След получаване на обезщетението за изгубения товар правоимащият може да поиска да бъде уведомен писмено веднага щом товарът се намери в течение на една година, считано от изплащането на обезщетението.
Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) Превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса на товара, което се изчислява според неговата стойност на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз.
(2) Стойността на товара се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на товарите от същия вид и качество.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митата и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.
Чл. 72. (1) Превозвачът дължи обезщетение при частична повреда на товара съобразно стойността на обезценяването му.
(2) Обезщетението не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса на товара.

Раздел V.
Рекламации и искове при договори за превоз на товари и пътници

Чл. 73. (1) Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач.
(2) Към рекламацията си клиентът е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда.
Чл. 74. Право да предявява рекламация има:
1. при превозите на товари – изпращачът на товара, в 30-дневен срок от датата на получаването;
2. при превоз на багажи – предявителят на багажната разписка, в 7-дневен срок от приключването на превоза;
3. във всички останали случаи – предявителят на документа, по който се рекламира, в 30-дневен срок.
Чл. 75. Предявяването на рекламация не е пречка за предявяване на иск.
Чл. 76. Исковете по чл. 75 се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, а исковете, произтичащи от смърт или от телесна повреда на пътник, се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок.
Чл. 77. (1) Предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото и отхвърляне или частичното и приемане.
(2) При частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата спорна част от рекламацията.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!