Раздел I.
Достъп на български превозвачи до международен превоз на товари и на чуждестранни превозвачи до превоз на товари на българска територия

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Международен превоз на товари може да се извършва от:
1. (доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) превозвач, който притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна;
2. (доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) лица по чл. 12б, ал. 1, които притежават разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна.
(3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролът по използването на лиценза и разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува с компетентните органи на държавите броя на разрешителните, които се предоставят за българските превозвачи.
Чл. 27. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България ако имат лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата членка по установяване на превозвача, или ако имат издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията разрешително, когато такова се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна, или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове. Разрешително не се изисква и не се дължи такса на граничните контролно-пропускателни пунктове при извършване превози на товари от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава за разпределение.
(3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролът по използването на разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Не се допускат превози на товари от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България, освен когато това е разрешено съгласно международни договори, по които Република България е страна, или когато тези превози се извършват от превозвачи, регистрирани в държави – членки на Европейския съюз, които са отворили своя национален пазар за такива превози за българските превозвачи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, такива превози се допускат, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава разрешително, с което се установяват конкретните условия за използването му.

Раздел II.
Достъп на български превозвачи до международни превози на пътници и на чуждестранни превозвачи до превоз на пътници на територията на Република България

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Условията и редът за издаване на разрешително се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна.
(3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролът по използването на лицензите и разрешителните, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 29а. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
Чл. 29б. (1) (Нов – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 06.11.2007 г., предишен текст на чл. 29б, изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Международните случайни превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Международните случайни превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, както и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици, осъществявани с моторни превозни средства с българска регистрация, се извършват от водачи, които притежават най-малко 2 години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.
(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Превозите по ал. 2 се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.
(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Удостоверението по ал. 3 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.
Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Чуждестранен превозвач може да извършва редовни международни превози на пътници до или транзит през територията на Република България само ако има издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията разрешително в съответствие с двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава.
(3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролът по използването на разрешителни, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава разрешителни на чуждестранни превозвачи по чл. 30 след представяне на документите, установени с двустранните и многостранните договорености, и искане от компетентния орган на държавата на чуждестранния превозвач.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба установява условията и реда и сроковете за издаване на разрешителни и случаите на отнемане или промяна на издадено разрешително.
Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице може да откаже издаването на разрешително, да открие процедура по промяната им или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, и на паспортния и митническия режим, установен в страната.
Чл. 33. (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Чуждестранен превозвач може да извършва случаен или совалков превоз до или през територията на Република България с лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата членка по установяване на превозвача, и без разрешително, освен ако е предписано друго в двустранните или в многостранните договори, по които Република България е страна.
Чл. 34. (1) Не се допуска извършване на каботажни превози на пътници от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, се допускат каботажни превози по ал. 1, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава разрешително на чуждестранния превозвач и установява броя на курсовете.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!