Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Министерството на околната среда и водите провежда държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух за осигуряване на устойчиво развитие.
(2) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Компетентни органи, отговорни за осигуряване чистотата на въздуха на територията на съответната община, са:
1. кметовете на общини и общинските съвети чрез извършване на действията по чл. 27, 28а, 29 и 30;
2. директорите на РИОСВ чрез извършване на действията по чл. 24, т. 1 и чл. 28, ал. 1;
3. органите на Министерството на вътрешните работи чрез извършване на действията по чл. 24, т. 2 и чл. 29;
4. органите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез извършване на действията по чл. 24, т. 2.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., предшна ал. 2 – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Общинските органи и регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Кметовете на общини и общинските съвети са отговорни за управлението на елементите на общинската инфраструктура и общинските дейности с цел осигуряване чистотата на въздуха.
Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Качеството на атмосферния въздух се следи чрез националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда на Министерството на околната среда и водите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Общинските органи съгласувано с министъра на околната среда и водите могат да изграждат местни системи за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух в райони на тяхната територия.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г.) В случаите, когато даден обект е основен източник, замърсяващ атмосферния въздух, Министерството на околната среда и водите може да задължи осъществяващия дейността да изгради система за наблюдение на източника на емисии и на качеството на въздуха в района на обекта.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Националната и местните системи за наблюдение и контрол си взаимодействат въз основа на договори.
(5) Станциите от националната система и от местните системи за наблюдение и контрол върху състоянието на околната среда, както и станциите за трансграничен пренос на замърсяващи вещества и фоново качество на въздуха са публична държавна или общинска собственост.
Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Националната и местните системи осигуряват контрол и оценка на показателите за качеството на атмосферния въздух по чл. 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на здравеопазването издава наредба за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, с която се осигурява единство в създаването и функционирането на системите по чл. 20, както и в методите за измерване и обработка на първичната информация.
(3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Условията и редът за разработване на програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6 и на оперативния план за действие се определят с Наредбата за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.
Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Контролът и наблюдението за трансграничния пренос на замърсяващи вещества, за фоновото качество на атмосферния въздух, както и за влиянието на замърсяването на атмосферния въздух върху екосистемите и глобалните процеси в атмосферата се осъществяват от Министерството на околната среда и водите и от Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Оценката на здравния и екологичния риск, свързана с качеството на атмосферния въздух, се осъществява от Министерството на здравеопазването и от Министерството на околната среда и водите.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Мониторингът на отрицателното въздействие на замърсяването на атмосферния въздух върху екосистемите се осъществява чрез мрежа за мониторинг, представителна за наличните в нея типове екосистеми на територията на страната, по показатели в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 9е.
Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Информацията от националната система и от местните системи за наблюдение върху качеството на атмосферния въздух е държавна собственост и се съхранява в Министерството на околната среда и водите и в неговите органи.
(2) Информацията от националната система и от местните системи за наблюдение върху качеството на атмосферния въздух се публикува в официалните бюлетини и е достъпна без заплащане за всички.
(3) Всяка допълнителна информация от наблюдения, измервания, обработка на данни и други се заплаща от заинтересуваното лице по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(4) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) При документирани сигнали от лица за нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух контролните органи извършват проверка и оценка на качеството на атмосферния въздух чрез:
1. изчисляване (моделиране) на разсейването на емисиите и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой;
2. данни от измервания от наличните стационарни пунктове и станции за мониторинг при отчитане на техния обхват и представителност.
(5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) В случаите, когато изчисленията и данните по ал. 4 не позволяват извършването на достоверна оценка на качеството на атмосферния въздух, се извършват измервания с мобилни автоматични станции или друга апаратура.
(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) В случаите, когато при извършване на оценка на качеството на атмосферния въздух по ал. 4 се установи спазване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и лицето оспори резултатите, се извършват допълнителни измервания с мобилни автоматични станции или друга апаратура. При потвърждаване на резултатите от оценката разходите са за сметка на лицето.
(7) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Разходите по ал. 6 се определят и заплащат от лицето съгласно тарифата по ал. 3.
Чл. 24. Непосредственият контрол върху състоянието и експлоатацията на обектите с източници на емисии в атмосферния въздух върху работата на пречиствателните съоръжения и върху емисиите от отделните източници се извършва от:
1. (попр. – ДВ, бр. 49 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) министъра на околната среда и водите, регионалните инспекции по околната среда и водите и общинските органи в съответствие с чл. 19;
2. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – за моторните превозни средства.
Чл. 25. (1) Емисиите от даден обект се установяват чрез:
1. измерване по регламентирани методи;
2. изчисление по балансов метод.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Регламентирани методи и средства за измерване на емисии са установените със стандартизационни документи, а при липса на такива измерването се извършва по методики, утвърдени от министъра на околната среда и водите.
(3) Контролните органи измерват емисиите от даден стационарен източник най-малко веднъж на две години, а на моторните превозни средства – най-малко веднъж на година.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Ръководителите на обекти с неподвижни източници осигуряват измерване на емисиите в съответствие с определените от министъра на околната среда и водите ред и начин за измерване на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, и с предписанията на контролните органи.
(5) (Отм., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Измерените стойности на емисиите от неподвижните източници се нанасят в дневник. Дневникът, както и диаграмите от автоматичното регистриране на емисиите се съхраняват 8 години и при поискване се предоставят на контролните органи.
(6) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Министърът на околната среда и водите съгласувано със заинтересуваните министри издава заповед за утвърждаване на методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух.
Чл. 26. Въз основа на констатирани нарушения при проверка на източниците на замърсяване контролните органи дават предписания, които са задължителни за изпълнение.
Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) (1) В случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания, кметовете на общини разработват и изпълняват програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6. Програмите се приемат от общинските съвети.
(2) Кметовете на общини ежегодно до 31 март внасят в общинските съвети отчет за изпълнението на програмите по ал. 1 за предходната календарна година. Екземпляр от отчета се представя в съответната РИОСВ.
(3) Отчетът по ал. 2 се публикува на интернет страницата на общината след одобрение от общинския съвет.
(4) Програмите по ал. 1 включват и: целите, мерките, етапите и сроковете за тяхното постигане; организациите и институциите, отговорни за тяхното изпълнение, средствата за обезпечаване на програмата, системата за отчет и контрол за изпълнението и системата за оценка на резултатите.
(5) В случаите, когато нивата на един или няколко замърсителя превишават установените норми, за които крайният срок за постигане е изтекъл, програмите по ал. 1 включват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.
(6) Изпълнението на мерките от програмите по ал. 1 следва да доведе до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите в случаите, когато те са над определените норми за качество на атмосферния въздух, регистрирани в пунктовете за мониторинг – част от Националната система за мониторинг на околната среда на територията на общината.
(7) Намалението по ал. 6 се оценява за предходната календарна година на база средната стойност на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите за последните три календарни години. Оценката се извършва от РИОСВ за всеки отделен пункт за мониторинг в срок до 30 април на текущата година.
(8) Изискването по ал. 6 се счита за изпълнено, когато ежегодното намаление е регистрирано във всеки отделен пункт за мониторинг на територията на общината.
(9) (В сила от 01.01.2020 г.) В случаите, когато изискването по ал. 6 не е изпълнено и не е постигнато намаление на броя на превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите, директорът на РИОСВ налага глоба, с изключение на случаите, когато неизпълнението е поради дейност на трето лице.
(10) Програмите по ал. 1 може да се коригират в случаите, когато са се променили условията, при които са съставени
Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) (1) Министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане от Министерския съвет Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух.
(2) Програмата по ал. 1 се приема с решение на Министерския съвет.
(3) Програмата по ал. 1 включва най-малко целите, мерките и сроковете за тяхното постигане, необходимите финансови средства и отговорните институции.
(4) Изпълнението на програмата се отчита ежегодно пред Министерския съвет.
Чл. 28. (1) (Попр. – ДВ, бр. 49 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Министърът на околната среда и водите в рамките на своята компетентност, регионалните инспекции по околната среда и водите и общинските органи в рамките на своята компетентност съгласно чл. 19 могат да ограничават или да спират производствени и други дейности в случаите, когато:
1. видът и степента на замърсяването на атмосферния въздух от източника увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда;
2. не се изпълняват предписанията по чл. 26;
3. не се спазват мерките от програмата по чл. 27.
(2) Ограниченията и спирането по ал. 1 се извършват със заповед на съответния орган и са в сила до отстраняването на причините, довели до издаване на заповедта.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) При явно нарушаване чистотата на атмосферния въздух от моторните превозни средства контролните органи на Министерството на вътрешните работи или на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в зависимост от собственика на моторното превозно средство предприемат съответните действия по чл. 171, т. 2, буква „а“ във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата срещу конкретните нарушители.
Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) (1) В случаите, когато видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух увеличават значително риска за човешкото здраве и/или за околната среда или при непостигане на нормите по чл. 6, ал. 1, общинските съвети могат да приемат следните мерки:
1. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) да създават зони с ниски емисии на вредни вещества на територията на цялата община или на част от нея;
2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) да ограничават употребата на определени видове горива или уреди за отопление;
3. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) да ограничават движението на моторни превозни средства или на определени категории моторни средства.
(2) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Зоните с ниски емисии на вредни вещества могат да се въвеждат чрез налагане на мерки, забрани и ограничения, включително на мерките по ал. 1, т. 2 и 3.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Мерките по ал. 1 могат да бъдат включени в програмите по чл. 27, ал. 1 и в оперативните планове по чл. 30.
Чл. 29. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Общинските органи съгласувано с органите на Министерството на вътрешните работи организират и регулират движението на автомобилния транспорт в населените места с оглед осигуряване качество на атмосферния въздух, отговарящо на установените норми за вредни вещества (замърсители) по чл. 6.
Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) За ограничаване на уврежданията върху здравето на населението, когато съществува риск от превишаване на установените норми или алармени прагове, при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори общинските органи съгласувано със съответната регионална инспекция по околната среда и водите разработват оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на посочения риск и ограничаване продължителността на подобни явления.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Оперативният план за действие се разработва въз основа на проучвания в района и на утвърдените алармени прагове по чл. 7 и се обсъжда със заинтересуваните лица и с екологичните организации и движения.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Оперативният план за действие се привежда в изпълнение при необходимост по нареждане на кмета на общината.
Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване, както и контрола върху изискванията за качество, пакетиране и етикетиране на твърдите горива при тяхното пускане и/или предоставяне на пазара и/или разпространение, като:
1. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) изгражда, развива и поддържа система за наблюдение, контрол и информация за качеството на течните и твърдите горива;
2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) извършва проверки за установяване качеството на течните и твърдите горива, като взема проби, изпитва в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, или в чуждестранни лаборатории, акредитирани от орган по акредитация, който е страна по споразумения за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, и прилага принудителни мерки;
3. издава наказателни постановления;
4. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) предоставя ежегодно на министъра на околната среда и водите информация за качеството на течните и твърдите горива за предходната година;
5. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) изнася пред средствата за масово осведомяване информация за вида и количеството на течното или твърдото гориво, търговската му марка, резултатите от проверките, предприетите мерки и влезлите в сила санкции, наложени на лицата по чл. 18а, ал. 1 и чл. 18б, ал. 1 – 3, както и на лицата, които пускат и/или предоставят на пазара, и/или разпространяват твърди горива.
(2) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество, пакетиране и етикетиране на твърдите горива в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 6.
(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Агенция „Митници“ предоставя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор информация по тримесечия за постъпилите при режим на внос количества течни и твърди горива по видове, определени в наредбите по чл. 8, ал. 1 и чл. 8а, ал. 1, и информация за вносителите им.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Националният статистически институт предоставя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор годишна информация за видовете и количествата течни и твърди горива, пуснати на пазара.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Контролът на борда на корабите за качеството на горивата, които се използват в корабните горивоподаващи системи, се осъществява от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Чл. 30б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Длъжностните лица по чл. 30а, ал. 1, наричани по-нататък „контролни органи“, имат право:
1. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) на неограничен достъп до местата по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6;
2. да изискват декларация за съответствие и придружаващите я документи, както и да изземват заверено копие от тях;
3. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) да изискват оригинални счетоводни, търговски или други книги и документи, единен идентификационен код или БУЛСТАТ, адрес на управление и данъчен номер на проверяваното лице, лични данни и друга информация за установяване на административно нарушение по чл. 34 -34г, и да изземват заверени копия от тях;
4. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) да изискват и получават от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване контрола на качеството на течните или твърдите горива и/или за установяване на административни нарушения по чл. 34 -34г;
5. (изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) да вземат безвъзмездно необходимите за контролната дейност количества проби от течни или твърди горива съгласно наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1;
6. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) да изпитват пробите от течни или твърди горива в посочени от тях акредитирани подвижни и/или стационарни лаборатории;
7. въз основа на протокола от изпитване в подвижна лаборатория да съставят експертно заключение за съответствие на изпитаните течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1;
8. (изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) въз основа на протокола от изпитване в стационарна лаборатория да съставят констативен протокол за съответствие на изпитаните течни или твърди горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1;
9. да извършват проверки и при констатиране на нарушения да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;
10. да получават съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, общините и кметствата при или по повод изпълнение на служебните си задължения съгласно този закон;
11. да бъдат застраховани за сметка на бюджета на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
(2) Длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ имат право при осъществяване на контрола на борда на корабите да вземат безвъзмездно необходимите за контролната дейност количества проби от течни горива.
Чл. 30в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Контролните органи вземат проба от течното или твърдото гориво за изпитване в присъствието на собственика или ръководителя на контролирания обект, или на служител на контролирания обект, като:
1. в зависимост от предназначението пробата се разделя на арбитражна и контролна;
2. една част от контролната проба се предава за изпитване;
3. (доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) в случаите на оспорване на резултатите от изпитването заинтересованата страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите от изпитването на проби от твърди горива и констативните протоколи да поиска арбитражната проба да бъде изпитана за нейна сметка в трета акредитирана лаборатория, като резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни;
4. (нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) в случаите на оспорване на резултатите от изпитването на проби от течни горива се прилага процедурата за разрешаване на спор съгласно наредбата по чл. 8, ал. 1, като в 7-дневен срок от получаване на протокол/протоколи от изпитване и констативен/констативни протоколи заинтересованата страна заявява оспорване на резултатите; разходите при оспорване на резултатите са за сметка на заинтересованата страна;
5. (нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) срокът за приключване на спора по т. 4 е два месеца след заявяване на оспорването;
6. (предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ вземат проби от корабното гориво за изпитване в присъствието на капитана на кораба и/или корабния агент при спазване на изискванията по ал. 1, като изпитванията се извършват в акредитирани лаборатории.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Условията и редът за унищожаване или безвъзмездно предоставяне на арбитражни проби, които не са изпитани в срока по ал. 1, т. 3, се определят в наредбата по чл. 8а, ал. 1.
Чл. 30г. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) (1) При установяване на нарушения контролните органи имат право да прилагат следните принудителни административни мерки:
1. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) временно да спират пускането на пазара, разпространението, транспортирането или използването на течни горива, както и пускането или предоставянето на пазара, и/или разпространението на твърди горива, когато:
а) не е представена декларация за съответствие;
б) (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) съдържанието на декларацията за съответствие не отговаря на изискванията на чл. 18б, ал. 1, т. 3 и на наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно на наредбата по чл. 8а, ал. 1;
в) (доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) в резултат от изпитването в подвижна лаборатория и експертно заключение е установено, че течното гориво не отговаря на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г., доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) да забраняват пускането, разпространението, транспортирането или използването на течни горива, както и пускането или предоставянето на пазара или разпространението на твърди горива, когато в резултат на изпитването в стационарна лаборатория и съставен констативен протокол е установено несъответствие поне на едно от изискванията за качество, определени с наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1, независимо от оспорването по чл. 30в, ал. 1, т. 3;
3. (нова – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г., доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) да разпореждат изтеглянето на течни и твърди горива от пазара, когато:
а) (изм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) в случаите на оспорване по чл. 30в, ал. 1, т. 4 резултатите от изпитването потвърждават установеното несъответствие;
б) в срока по чл. 30в, ал. 1, т. 3 резултатът от изпитването не е оспорен;
в) (нова – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) твърдите горива не са пакетирани в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8а, ал. 1;
г) (нова – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) съдържанието на декларацията за съответствие на твърдите горива не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 8а, ал. 1 или не е представена декларация за съответствие и копие от протокола от изпитването на съответната партида.
(2) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) Когато контролните органи по чл. 30б констатират, че разпространяваното течно гориво на бензиностанция отговаря на изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух, но не отговаря на изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници, същото не се изтегля от пазара, в случай че крайният разпространител предприеме действия за привеждането му в съответствие, като смеси наличните количества горива на бензиностанцията с партида гориво, позволяващо привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници.
(3) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) Привеждането на горивото по ал. 2 в съответствие с изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници се доказва с проба от смесеното гориво, взета от контролните органи по чл. 30б и изпитана в акредитирана лаборатория по показатели, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, като разходите за изпитване са за сметка на крайния разпространител. В протокола от изпитването на акредитираната лаборатория трябва да се съдържа цялата необходима информация за идентифициране на взетата проба.
(4) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) Контролните органи по чл. 30б въз основа на протокола от изпитването по ал. 3 извършват експертиза за съответствие с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за чистотата на атмосферния въздух и при установено несъответствие течното гориво се изтегля от пазара.
(5) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) Когато контролните органи по чл. 30б не констатират съдържание на биогориво в разпространяваното течно гориво на бензиностанция, същото се изтегля от пазара
(6) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица по чл. 30б със задължителни предписания и чрез поставяне на удостоверителни знаци на контролните органи. Видът на знаците се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
(7) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) Редът за прилагане на принудителни административни мерки се определя с наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно с наредбата по чл. 8а, ал. 1.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г., предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 мерките се отменят от органа по ал. 6, когато след изпитване в подвижна или стационарна лаборатория се установи съответствие на проверяваното гориво с изискванията за качество, определени с наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно с наредбата по чл. 8а, ал. 1.
(9) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) (Отм., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.02.2020 г.) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.
Чл. 30д. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Контролните органи са длъжни да:
1. не разгласяват информацията, която представлява служебна или търговска тайна, станала им известна при и по повод осъществяването на контролната дейност, както и да не я използват извън предназначението и;
2. се легитимират със служебна карта при извършването на контролната дейност.
Чл. 30е. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Разходите за вземане и изпитване на проби от течни или твърди горива без декларация за съответствие са за сметка на лицата които пускат, транспортират, разпространяват, в т.ч. крайните разпространители, или използват течни горива, съответно пускат или предоставят на пазара или разпространяват твърди горива, независимо от получените резултати от изпитването.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Разходите за вземане и изпитване на проби от течни или твърди горива, когато те не съответстват на поне едно от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1, са за сметка на лицата които пускат, транспортират, разпространяват, в т.ч. крайните разпространители, или използват течни горива, съответно пускат или предоставят на пазара или разпространяват твърди горива.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Разходите по ал. 1 и 2 се определят въз основа на фактически направените разходи съгласно Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 10 от 2000 г., бр. 94 и 115 от 2002 г., бр. 17 и 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 и 33 от 2003 г.; изм., бр. 49 от 2003 г., бр. 32 и 104 от 2004 г. и бр. 15 и 40 от 2006 г.).
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Когато течните или твърдите горива съответстват на изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1, разходите за вземане и изпитване на проби са за сметка на бюджета на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с изключение на разходите за вземане и изпитване на проби от корабни горива, които са за сметка на бюджета на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Чл. 30ж. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) Изпитването на течните или твърдите горива в случаите по чл. 30б, ал. 1, т. 6 не може да се извършва в лаборатории, извършили изпитването по чл. 18а, ал. 3 или чл. 18в, ал. 6.Чл. 30з. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията на наредбата по чл. 11а, ал. 1, включително спрямо лицата, които пускат на пазара продукти, определени с наредбата.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) Във връзка с упражняването на контрола за спазване изискванията на наредбата по чл. 11а, ал. 1, на Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации и на Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини контролните органи имат право:
1. на свободен достъп до проверяваните обекти;
2. да изискват информация, документи и протоколи от изпитването на проби от продуктите в акредитирана лаборатория за определяне на съответствието им с нормите за допустими емисии и/или допустимо съдържание на ЛОС и на свързаните с тях изисквания;
3. да вземат проби от продуктите за лабораторни изпитвания с цел установяване на съответствието им с изискванията на наредбата по чл. 11а, ал. 1;
4. да предприемат действия и/или да издават задължителни предписания за ограничаване, забрана за пускане на пазара, разпространение, използване или за изтегляне от пазара на продукти от обхвата на наредбата по чл. 11а, ал. 1 при констатирани несъответствия с установените изисквания;
5. да налагат глоби и имуществени санкции на лицата, пускащи на пазара продукти, несъответстващи на определените изисквания на наредбата по чл. 11а, ал. 1.
(3) Периодичността на вземане на проби от продукти и изпитванията им съгласно ал. 2, т. 2 и 3 се определя с наредбата по чл. 11а, ал. 1.
(4) Контролните органи по ал. 1 са длъжни да не разгласяват информация, която представлява производствена или търговска тайна, станала им известна при или по повод упражняване на контрола.
Чл. 30и. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) (1) Местните снабдители на корабно гориво осигуряват наличието на корабни горива в пристанищата на страната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1 и уведомяват за това изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(2) Капитанът на кораба или корабният агент уведомяват длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, когато не могат да закупят корабно гориво, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомява Европейската комисия за наличието на корабни горива в пристанищата на страната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1, както и когато даден кораб представи доказателства за липсата на корабно гориво, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1.
(4) Редът и начинът за уведомленията по ал. 1 и 2 се определят със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, която се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 30к. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) (1) Контролът върху ефективността на системите, съответстващи на Етап II на УБП, се упражнява чрез проверки от председателя на Българския институт по метрология или от оправомощени от него юридически лица.
(2) Лицата, които кандидатстват за оправомощаване за извършване на проверки, подават в Българския институт по метрология заявление по образец, утвърден от председателя на Българския институт по метрология. Към заявлението се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 9б.
(3) Лицата по ал. 2 трябва да:
1. са регистрирани по Търговския закон или да са създадени по силата на нормативен акт;
2. имат изградена и внедрена система за управление на качество в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17 020, която да съдържа дейността по проверките и начина за изпълнение на задълженията, които произтичат от този закон;
3. не участват, включително наетият от тях персонал, в проектирането, производството, доставката, вноса, дистрибуцията, монтирането, използването и ремонтирането на системите, съответстващи на Етап II на УБП;
4. не участват в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които извършват дейностите по т. 3;
5. нямат в капитала или в органите на управление и контрол участие на лица, които са имали и/или имат участие в капитала или в органите на управление и контрол на лица, чието оправомощаване е отнето, в срок една година преди подаване на заявлението по ал. 2;
6. разполагат с еталони, средства за измерване и спомагателно оборудване, които да позволяват прилагането на методите, определени в методиката по ал. 14, т. 1, които са с осигурена проследимост;
7. разполагат с персонал, който притежава знания и практически умения за прилагане на методите за проверка съгласно методиката по ал. 14, т. 1 и е нает по трудово правоотношение.
(4) В 6-месечен срок от датата на подаване на заявлението председателят на Българския институт по метрология издава заповед за оправомощаване за извършване на проверки или мотивиран отказ.
(5) Заявленията по ал. 2 се разглеждат по реда, определен в наредбата по чл. 9б.
(6) При констатиране на несъответствия с изискванията на ал. 3 председателят на Българския институт по метрология писмено уведомява заявителя и определя срок за тяхното отстраняване, който не може да е по-кратък от 10 дни и по-дълъг от три месеца.
(7) Председателят на Българския институт по метрология издава заповед за оправомощаване за извършване на проверки със срок 4 години, която съдържа:
1. наименованието и адреса/седалището на оправомощеното лице;
2. вида на проверката, за която е оправомощено лицето;
3. начална и крайна дата на оправомощаването;
4. метода за извършване на проверката и описание на оборудването;
5. списък на служителите, които ще извършват проверките, и зачислените им индивидуални номера на знаците за проверка.
(8) Заповедта за оправомощаване за извършване на проверки или за отказ се връчва на заявителя в срок до три дни от издаването и срещу документ за платена държавна такса.
(9) Оправомощените лица за извършване на проверки са длъжни в срок до 14 дни от настъпването на всяка промяна в обстоятелствата, свързани с условията за оправомощаване или с данните, вписани в заповедта за оправомощаване за извършване на проверки, да уведомяват писмено Българския институт по метрология.
(10) В срока по ал. 9 оправомощеното лице за извършване на проверки подава заявление за изменение на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки при промяна на:
1. наименованието и адреса/седалището си;
2. обстоятелствата по ал. 7, т. 4;
3. списъка на служителите, които извършват проверките.
(11) Председателят на Българския институт по метрология в срок до един месец от постъпване на заявлението по ал. 10 издава заповед за изменение на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки.
(12) Председателят на Българския институт по метрология мотивирано отказва оправомощаване за извършване на проверки, когато:
1. заявителят не отговаря на изисквания по ал. 3;
2. не са отстранени констатираните несъответствия в срока по ал. 6.
(13) Българският институт по метрология извършва планов или извънпланов надзор на оправомощените лица за извършване на проверки по ред и начин, определени в процедури на Българския институт по метрология, публикувани на интернет страницата му. Плановият надзор се извършва най-малко веднъж на всеки 12 месеца за периода на оправомощаването за извършване на проверки.
(14) Оправомощените лица за извършване на проверки са длъжни да:
1. извършват проверки на заявените системи, съответстващи на Етап II на УБП, за които са оправомощени, съгласно методиката на Българския институт по метрология, публикувана на интернет страницата му, и условията и обхвата в заповедта за оправомощаване;
2. дават достоверни заключения от проверката;
3. поставят знаци за удостоверяване на резултатите от извършените проверки;
4. не поставят знаците по т. 3 върху системите, съответстващи на Етап II на УБП, без да е извършена проверка;
5. поддържат функционираща системата за управление на качеството по ал. 3, т. 2;
6. изпълняват предписанията, дадени им от Българския институт по метрология по време на надзора по ал. 13;
7. уведомят незабавно Българския институт по метрология при загуба или кражба на зачислените знаци за проверки, като предоставят данни за проверените и маркирани системи, съответстващи на Етап II на УБП с тези знаци;
8. представят два пъти годишно отчет пред Българския институт по метрология относно извършените проверки и знаците за проверки, включително знаците с нарушена цялост;
9. заплатят стойността на заявените знаци за проверка.
(15) При загуба или кражба на зачислените знаци за проверка същите се обявяват за невалидни от председателя на Българския институт по метрология и информацията за това се публикува на интернет страницата на Българския институт по метрология в 5-дневен срок от получаването на уведомяването по ал. 14, т. 7.
(16) Председателят на Българския институт по метрология със заповед прекратява оправомощаването за извършване на проверки, когато оправомощеното лице:
1. не изпълни задължение по ал. 14, т. 1 или 4;
2. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3;
3. не е подало уведомление за възобновяване на дейността в срока по ал. 23.
(17) Заповедта за прекратяване на оправомощаването се издава в 14-дневен срок от установяване на обстоятелство по ал. 16.
(18) Лице, на което е прекратено оправомощаването на основание ал. 16, т. 1 и 3, може да подаде ново заявление по ал. 2 не по-рано от една година от датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на оправомощаването за извършване на проверки.
(19) В 14-дневен срок от постъпване на искане на оправомощеното лице за извършване на проверки председателят на Българския институт по метрология издава заповед за прекратяване на оправомощаването по ал. 7.
(20) Оправомощеното лице за извършване на проверки може да подава до председателя на Българския институт по метрология искане за временно спиране на дейността, като посочва периода и причините за спирането и.
(21) Председателят на Българския институт по метрология в 14-дневен срок от постъпването на искането по ал. 20 издава заповед за временно спиране на оправомощаването на лицето за извършване на проверки, като посочва периода на спиране и срока, в който оправомощеното лице трябва да върне предоставените му знаци за проверка в Българския институт по метрология.
(22) Когато оправомощеното лице за извършване на проверки не върне предоставените му знаци за проверка съгласно заповедта по ал. 21, те се обявяват за невалидни и информацията за това се публикува на интернет страницата на Българския институт по метрология в срок до 5 дни от изтичането на срока за връщане.
(23) В срок до 30 дни преди изтичането на периода на спиране по ал. 21 оправомощеното лице за извършване на проверки може да подаде искане за възобновяване на оправомощаването до председателя на Българския институт по метрология.
(24) Когато искането е подадено в срока по ал. 23, председателят на Българския институт по метрология издава заповед за възобновяване на оправомощаването преди датата на изтичането на временното спиране.
(25) Българският институт по метрология публикува на електронната си страница списък на лицата, оправомощени да извършват проверка на ефективността на УБП при експлоатация на системите, съответстващи на Етап II на УБП, и списък на лицата, на които е прекратено или временно спряно оправомощаването за извършване на проверки.
(26) Таксите за извършване на проверките по ал. 1, както и таксите за оправомощаване на лицата се определят с тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология по Закона за измерванията и по Закона за държавните такси.
(27) Българският институт по метрология предоставя на съответната РИОСВ информация за резултатите от проверките по ал. 1 в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 9б.
(28) Лицата, които експлоатират бензиностанции, са длъжни да информират Българския институт по метрология при неизправност на системите, съответстващи на Етап ІІ на УБП, съгласно изискванията на наредбата по чл. 9б.
(29) Актовете на председателя на Българския институт по метрология, издадени съгласно ал. 7, 12, 15, 16, 21 и 24, могат да бъдат оспорвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред компетентния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им.
Чл. 30л. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) За инсталациите, извършващи дейности по приложение № 1 от Наредба № 7 от 21 октомври 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, независимо от консумацията на разтворител, с изключение на инсталациите с издадено комплексно разрешително по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда създава, а директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, на чиято територия са разположени инсталациите, поддържа публичен регистър, достъпен чрез интернет.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. регистрационен код, който се състои от 8 символа: първите три са единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), специфични за областта, на чиято територия се намира съответната РИОСВ, а останалите 5 символа са цифри, които представляват поредният номер на инсталацията;
2. наименование/име на оператора;
3. адрес на инсталацията;
4. номер и дата на удостоверението за регистрация;
5. дата на прекратяване на регистрацията;
6. номер и дата на заповедта за заличаване;
7. промени в обстоятелствата.
(3) За вписване в регистъра по ал. 1 и издаване на удостоверение за регистрация операторът подава заявление до директора на съответната РИОСВ.
(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:
1. ЕИК, за чуждестранните лица – документ, издаден в съответствие с националното им законодателство, удостоверяващ правния им статус;
2. технологична схема на инсталацията, описание на дейността, местоположение на площадката, на която е разположена инсталацията;
3. (доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.) документ за платена такса за регистрация или за вписване на промяна в обстоятелствата, когато плащането не е извършено по електронен път.
(5) Удостоверението и заявлението по ал. 3 се издават по образци, одобрени от министъра на околната среда и водите.
(6) Когато заявителят е чуждестранно физическо или юридическо лице, документът по ал. 4, т. 1 се представя и в легализиран превод на български език.
(7) Директорът на съответната РИОСВ уведомява писмено заявителя в случаите на допуснати неточности и/или непълноти в заявлението по ал. 3 и приложените към него документи и определя срок 14 дни за отстраняването им.
(8) В срок 14 дни от подаване на заявлението или от отстраняване на неточностите и/или непълнотите директорът на съответната РИОСВ вписва инсталацията в регистъра и издава удостоверение за регистрация.
(9) Регистрацията е безсрочна.
(10) Директорът на съответната РИОСВ отказва мотивирано вписването в регистъра и издаването на удостоверение за регистрация при неспазване изискванията на ал. 4.
(11) Отказът по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.
(12) Вписване на промяна в обстоятелствата се извършва от директора на съответната РИОСВ, въз основа на заявление от оператора, към което се прилагат документи, удостоверяващи промяната.
(13) Операторите подават заявление за вписване на промяна в обстоятелствата в едномесечен срок от настъпването им.
(14) Заявлението по ал. 13 се разглежда по реда на ал. 7 и 8.
(15) Директорът на съответната РИОСВ вписва в регистъра промяната в обстоятелствата и издава удостоверение със съответната промяна.
(16) Директорът на съответната РИОСВ отказва мотивирано вписване на промяна в обстоятелствата при неспазване изискванията на ал. 4.
(17) Отказът по ал. 16 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.
(18) Регистрацията по ал. 8 се заличава, а издаденото удостоверение се обезсилва в случаите на прекратяване дейността на инсталацията.
(19) В случая по ал. 18 директорът на съответната РИОСВ издава заповед за заличаване на инсталацията от регистъра и обезсилва издаденото удостоверение за регистрация.
Чл. 30м. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Всички документи или информация по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му могат да бъдат предоставяни на хартиен носител и в електронен формат (на магнитен, оптичен или друг вид носител) или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!