НАРЕДБА № 6 ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ ОТ ГРАЖДАНИ

Закони и наредби, Наредби

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА,
Обн. ДВ. бр.75 от 29 Септември 1987г., изм. ДВ. бр.92 от 6 Декември 1988г., изм. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 1989г., отм. ДВ. бр.51 от 19 Юни 2018г.

Отменена с параграф единствен от Наредба за отменяне на Наредба № 6 от 1987 г. за извършване на транспортни услуги от граждани – ДВ, бр. 51 от 19 юни 2018 г., в сила от 23.06.2018 г.

Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 1989 г.) С тази наредба се определят условията и редът за извършване на транспортни услуги от граждани. Тя се прилага в съответствие с изискванията на Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (ДВ, бр. 48 от 1987 г. изм.и доп., бр. 92 от 1988 г.) наричан по-нататък за краткост „правилник“.

Чл. 2. Транспортни услуги по смисъла на чл. 1 са:
1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 1988 г., бр. 16 от 1989 г.) превоз на пътници и товари с моторни превозни средства, собственост на граждани;
2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 1988 г.) използуване на личните автомобили при изпълнение на производствени задачи или услуги от работниците;
3. допълнителни услуги, свързани с транспортната дейност: продажба на билети за превозните средства, пренасяне на багажи на пътниците, спедиционни услуги, превоз на товари с животинска тяга и др.

Чл. 3. Нормативните разпоредби, установяващи изисквания за качество, безопастност и култура на транспортното обслужване, се прилагат и за извършването на транспортни услуги по реда на тази наредба.

Раздел II.
(Изм. – ДВ, бр. 92 от 1988 г., бр. 16 от 1989 г.) ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ С МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, СОБСТВЕНОСТ НА ГРАЖДАНИ

Чл. 4. (1) Превоз на пътници и товари с моторни превозни средства, собственост на граждани (наричан по-нататък „таксиметрова дейност“) могат да извършват граждани, собственици на леки автомобили и ремаркета към леките автомобили, въз основа на регистрация.
(2) Товароносимостта на товарните автомобили се определя съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДП).

Чл. 5. В извършване на таксиметровата дейност могат да участвуват гражданите, посочени в чл. 2 от правилника.

Чл. 6. (1) Регистрацията за упражняване на таксиметрова дейност се извършва след представяне на:
1. заявление, в което се посочват: собственото, бащиното и фамилното име; единният граждански номер; серията, номерът, датата и от кого е издаден личният паспорт, за какъв срок или безсрочно иска да упражнява таксиметровата дейност;
2. свидетелство за управление, съответствуващо на управляваното моторно превозно средство, и с практика като шофьор най-малко 3 години и контролния талон към него;
3. карта за медицинско освидетелствуване и преосвидетелствуване на водачите на моторни превозни средства, издадена по реда на глава седма от Наредба № 3 на Министерството на вътрешните работи за подготовката, отчета и изискванията за годност на водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 6 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 95 от 1977 г. и бр. 8 от 1984 г.). Психологическо изследване се извършва само в случаите, посочени в чл. 89 от цитираната в тази точка наредба;
4. свидетелство за регистрация на автомобила и ремаркето със заверка за извършен годишен технически преглед;
5. свидетелство за съдимост;
6. документ за платен данък за автомобила и декларация, че не дължи данъци, такси и други държавни вземания;
7. документ за платени задължителни застраховки и допълнителна застраховка „гражданска отговорност“ за щети, причинени на трети лица и имущества, намиращи се във или върху моторното превозно средство;
8. декларация, че е в трудови правоотношения по основен трудов договор. Това изискване се отнася за гражданите, посочени в чл. 2, т. 1 от правилника.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва по реда, посочен в чл. 23, ал. 1 и 2 от правилника, като на гражданина се издава удостоверение.
(3) Регистрацията е лична. Тя важи за цялата страна и за срока, отбелязан в удостоверението по ал. 2.

Чл. 7. (1) Регистрация за упражняване на таксиметрова дейност не се извършва:
1. в случаите, посочени в чл. 14, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от правилника;
2. на лица, за които има забрана за полагане на допълнителен труд съгласно чл. 112 от Кодекса на труда (КТ);
3. на водачи, допуснали „повторни“ нарушения по смисъла на чл. 59, т. 4 ЗДП, което се установява с контролния талон към свидетелството им за управление;
4. на лица, имащи група инвалидност.
(2) Отказът да се извърши регистрация, както и заличаването й могат да се обжалват по реда на глава трета от Закона за административното производство.

Чл. 8. Упражняване на таксиметровата дейност се осъществява при условие, че гражданинът:
1. осигурява представянето на автомобила на пореден годишен технически преглед пред КАТ съгласно условията на Наредба № 7 за периодичните техвически прегледи на моторните превозни средства (обн., ДВ, бр. 20 от 1976 г.; изм., бр. 56 от 1977 г., бр. 45 от 1981 г., бр. 90 от 1984 г и бр. 29 от 1985 г.);
2. спазва стриктно ЗДП и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 9 от 1974 г.; изм., бр.73 от 1976 г., бр. 26 от 1982 г. и бр. 40 от 1986 г.).
3. контролира ежедневно изправността на автомобила, поддържа го в добър вид и осигурява висока култура на обслужване;
4. поставя характерните знаци за таксиметрова служба с автомобили, собственост на граждани;
5. не нарушава установените тарифи за извършване на таксиметрова дейност;
6. направил е застраховките за текущата година съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6;
7. използува определения пътен лист.

Чл. 9.(1) гражданите, регистрирани да упражняват таксиметрова дейност, по свой избор могат да осъществяват дейността си самостоятелно или в колективни, образувани по реда на раздел II от правилника.
(2) Когато таксиметровата дейност е организирана чрез трудов договор при условията и по реда на глава пета, раздел IX КТ, регистрация съгласно чл. 23 от правилника не е необходима, но се спазват изискванията на тази наредба.

Чл. 10. (1) За таксиметровите услуги се прилагат като пределни утвърдените цени и тарифа за такива услуги, както следва:
1. с леки автомобили – съгласно Тарифата за превоз на пътници с таксиметрови автомобили (необнародвана);
2. с товарни автомобили – съгласно Тарифа № 532 за превоз на товари по автомобилния транспорт (необнародвана).
(2) Стойността на извършената таксиметрова услуга се отчита с таксиметров апарат.
(3) Когато таксиметровият превоз се извършва с автомобил, който не е снабден с таксиметров апарат, цената за платения пробег се изчислява за километрите, отчетени по километропоказателя.
(4) В случаите по ал. 3 цените и тарифите се обявяват на видно място в кабината на автомобила, а водачът уведомява клиента за показанията на километропоказателя при качването и слизането, за пропътуваните километри и сумата, която трябва да се заплати по съответната тарифа.
(5) При искане на клиента се издава квитанция от кочан, прошнурован, прономерован и подпечатан от финансовата служба при съответния общински народен съвет.

Чл. 11. (1) Максималната продължителност на работното време в таксиметрова дейност, извършвана от гражданите през свободното им от основната работа време, заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да нарушава установената с чл. 152 и 153 КТ минимална непрекъсната междудневна и междуседмична почивка.
(2) За отчитане на работата гражданите, работещи при условията на наредбата, попълват месечен пътен лист, издаден от общинския народен съвет при самостоятелно упражняване на дейността или от организацията или ведомството, организирали таксиметрова дейност. Пътният лист се води на отчет и се заверява с подпис и печат на всяка страница.
(3) Пътен лист, неподпечатан и незаверен с номер, се счита за невалиден и водачите се наказват на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗДП независимо от санкциите по чл. 14, ал. 3.

Чл. 12. За доходите, придобити от гражданите при извършване на таксиметрова дейност, се прилага чл. 32 от правилника.

Чл. 13. Председателите на общинските народни съвети и ръководителите на организациите или ведомствата, организирали таксиметрова дейност, уреждат с вътрешни указания изискванията, които трябва да се спазват за осигуряване:
1. безопастността и културата на превозите, контрола по техническото състояние на автомобилите и здравословното състояние на водачите, спазването на работното време, тарифите и други изисквания;
2. използуването на единни отличителни знаци за таксиметрова служба с автомобили, собственост на граждани, утвърдени съгласно чл. 165 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата. Когато автомобилите не се ползуват за таксиметрови услуги, знаците се махат или се покриват с калъф;
3. оборудването на автомобилите с таксиметрови апарати;
4. воденето и отчитането на месечния пътен лист;
5. първоначалните и периодичните обучения по: изучаване организацията, прилагане на тарифите, нормативната и отчетната система на таксиметровата дейност; обучение по безопастността на движението и оказване на първа медицинска помощ; изучаване на задължителните изисквания за обноски и общуване с клиенти.

Чл. 14. (1) Контролът при извършване на таксиметровата дейност от граждани се осъществява от органите, посочени в глава пета от ЗДП.
(2) Установените нарушения се вписват в пътния лист от контролния орган, който посочва собственото, бащиното и фамилното си име и служебния си адрес.
(3) Общинските народни съвети и организациите или ведомствата, организирали таксиметрова дейност, при установени нарушения независимо от санкциите, предвидени в ЗДП, налагат и наказания съгласно чл. 33 от правилника.

Раздел III.
(Загл. изм. – ДВ, бр. 92 от 1988 г.) ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ЛИЧНИ АВТОМОБИЛИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ЗАДАЧИ ИЛИ УСЛУГИ ОТ РАБОТНИЦИ

Чл. 15. (1) Предприятията може да сключват договори с техни работници по решение на колективния орган за управление за използуване на личните им автомобили при изпълнение на производствени задачи или услуги, за които е необходимо осигуряване на служебен превоз.
(2) Договори по ал. 1 не може да се сключват с ръководни кадри и специалисти, дейността на които не е свързана с осъществяването на производствените задачи или услуги.

Чл. 16. (1) За прилагането на чл. 15 колективният орган за управление на предприятието взема решение и определя:
1. реда, обхвата и срока за сключване на договорите, условията за тяхното прекратяване и реда и условията за ползуване на личните автомобили;
2. обектите, производствените задачи или услугите, за които ще се ползуват личните автомобили;
3. списъка на работниците, с които може да се сключват договорите;
4. размера на паричната компенсация, която ще се изплаща на работниците за използуване на личните им автомобили;
(2) С договора по чл. 15 се определят задълженията на работника, собственик на превозното средство, включващи:
1. превоза при изпълнение на производствената задача или услугата;
2. превоза на необходимите му инструменти и материали, поправените или използуваните от него продукти или произведения;
3. превоза на други работници от трудовия колектив, които са необходими за изпълнението на производствената задача или услугата;
4. отговорността и санкциите, когато не е извършено или е забавено извършването на производствената задача или услугата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 1989 г.) Когато изпълнението на производствената задача или услугата е свързано с редовен превоз и на други работници по ал. 2, точка 3, при сключването на договора е необходима допълнителна застраховка „гражданска отговорност“ за щети, причинени на трети лица и имущества, намиращи се във или върху моторното превозно средство.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 1989 г.) (1) Паричната компенсация за използуването на личните автомобили на работниците за превози при изпълнение на производствената задача или услугата се определя чрез разчет на необходимите транспортни разходи, в зависимост от вида, марката и модела на автомобила, който е неделима част от договора.
(2) Съобразно спецификата на дейността паричната компенсация по ал. 1 може да се определи на основата на:
1. съотношението с цената на произведената стока или услуга на километър пробег като средна месечна сума;
2. друг подходящ за производството начин.
(3) Сумата за компенсация по ал. 1 не може да бъде по-висока от тарифата, определена за таксиметров превоз.
(4) Не се компенсират транспортни разходи, извършени на обекти, които не са определени от колективния орган за управление.
(5) Паричните компенсации на работниците при използуване на личните им автомобили се изплащат всеки месец срещу документи, определени от колективния орган за управление и от договора.

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 1988 г.) Паричната компенсация по чл. 17 за използуването на личните автомобили на работниците не се считат за трудово възнаграждение.
(2) Средствата, които се изплащат като парична компенсация на работниците при използуване на личните им автомобили, се отчитат като материални разходи и се разчитат в издръжката на предприятието.

Раздел IV.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ, СВЪРЗАНИ С ТРАНСПОРТНАТА ДЕЙНОСТ

Чл. 19. Предприятията може да сключват договори с граждани за допълнителни транспортни услуги, за продажба на билети за превозните средства, пренасяне на багажа на пътниците, спедиционни услуги, превоз на товари с животинска тяга и др.

Чл. 20. Услугите по чл. 19 се извършват при условията и по реда, предвидени в раздел II от правилника.

Раздел V.
ЗАБРАНА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ Чл. 21. Забранява се извършване на транспортни услуги с автомобили и ремаркета, собственост на гражданите, по тази наредба за:

1. превоз на взривни, радиоактивни, силно отровни, лесновъзпламеняващи се и други опасни товари;
2. превози извън страната.

Допълнителни разпоредби

§ 1. За неуредените с тази разпоредба въпроси се прилагат разпоредбите на Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги.

§ 2. Работата на лицата, извършващи транспортни услуги по реда на тази наредба, се наблюдава, контролира и регулира от съответните държавни и обществени органи.

Заключителни разпоредби

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 2, ал. 1, точка 1 от Постановление № 35 на Министерския съвет от 1987 г. за приемане на Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги.

§ 4. Разяснения по прилагането на тази наредба се дават от Министерството на транспорта.

§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 1988 г.) Наредбата е съгласувана с Министерството на икономиката и планирането и Централния съвет на Българските професионални съюзи.

§ 6. (Заличен – ДВ, бр. 16 от 1989 г.).

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!