3. Национални служби за спешно реагиране

Закон номер 112, Закони и наредби

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Национални служби за спешно реагиране са Националният медицински координационен център, центровете за спешна медицинска помощ, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст.
(2) Националните служби за спешно реагиране определят контактните точки за обмен на информация с центровете 112 и създават в тях работни места с обучени служители за осъществяване на директна, автоматична и непрекъсната връзка с информационната система на центровете 112.
Чл. 20. (1) Служителите по чл. 19, ал. 2 получават информация от центровете 112, незабавно мобилизират необходимите ресурси на съответната служба за спешно реагиране и управляват ресурсите в процеса по оказване на помощ.
(2) Служителите са длъжни да върнат незабавно информация в съответния център 112 при:
1. приемане на спешния случай;
2. мобилизиране на необходимите ресурси за оказване на помощ в мястото на инцидента;
3. започване на действия на мобилизираните ресурси в мястото на инцидента;
4. искане за допълнителна помощ в мястото на инцидента от други служби за спешно реагиране;
5. приключване работата на изпратения екип в мястото на инцидента.
(3) Обменът на информация между центровете 112 и службите за спешно реагиране се осъществява през информационно-комуникационната система на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112.
Чл. 21. (1) Административни структури и други организации с ресурси за действия при спешни случаи могат да поискат включването им към Националната система за спешни повиквания.
(2) Условията и редът за включване на структурите и организациите по ал. 1 към Националната система за спешни повиквания се определят с наредба на Министерския съвет.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!