48. Национално бюро на българските автомобилни застрахователи

Закони и наредби, Кодекс за застраховането

Раздел I.
Общи положения

Статут на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи

Чл. 506. (1) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, наричано по-нататък „бюрото“, е сдружение с нестопанска цел със седалище в София, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение.
(3) Бюрото изпълнява функциите на компенсационен орган – като извършва плащания в случаите по чл. 515. Дължимите плащания от компенсационния орган се извършват със средствата от гаранционния фонд на бюрото.
(4) Организацията и дейността на бюрото се уреждат в този кодекс, вътрешните правила на Съвета на бюрата и устава на бюрото.

Надзор

Чл. 507. (1) Бюрото подлежи на надзор по този кодекс, като се прилагат съответно чл. 576, ал. 1, чл. 579 и чл. 587 – 589.
(2) Промените в устава на бюрото се предоставят в комисията.

Членуване в бюрото

Чл. 508. (1) Всеки застраховател, получил лиценз по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, или застраховател от държава членка, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Република България по предвидения в този кодекс ред, е длъжен да стане член на бюрото, преди да започне да упражнява дейност по тази застраховка.
(2) Изискванията за членуване в бюрото се уреждат в неговия устав. Членовете на бюрото са длъжни да спазват изискванията на устава на бюрото, включително да представят и да поддържат банкова гаранция в съответствие с устава на бюрото и презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени от бюрото.
(3) Членството в бюрото се прекратява само с отнемане на издадения лиценз по ал. 1, съответно когато застрахователят от държава членка е престанал да предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Република България.
(4) Дейност по предлагане на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на територията на Република България не може да се извършва, без застрахователят да е член на бюрото.

Финансиране дейността на бюрото

Чл. 509. (1) Членовете на бюрото плащат в негова полза членски внос и други имуществени вноски, предвидени в устава.
(2) Дължимите плащания се установяват по основание и размер с решение на управителния съвет на бюрото.

Кореспонденти на застрахователи

Чл. 510. (1) Бюрото одобрява за територията на Република България кореспондентите на застрахователите, които членуват в националните бюра, участващи в системата „Зелена карта“.
(2) Бюрото приема правила за одобряване на кореспонденти, както и за взаимодействието с тях.

Застрахователни събития, настъпили на територията на Република България

Чл. 511. (1) В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от:
1. кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач;
2. бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата;
3. бюрото – в случаите, когато моторното превозно средство на виновния водач е незастраховано и обичайно се намира в държава членка или в трета държава, чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение.
(2) В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство по чл. 483, ал. 4, т. 2, претенцията се обработва от бюрото.
(3) В случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. В случаите по ал. 2 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.

Дейност по обработка на претенции

Чл. 512. (1) Когато към бюрото или кореспондента се предяви претенция за обезщетение, се прилага чл. 496.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато бюрото действа като Компенсационен орган.

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Процесуална легитимация

Чл. 513. (1) В случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.
(2) В случаите на съдебен иск на основание чл. 515, ал. 1, т. 1 и при спазване на чл. 516, ал. 8 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд. Представителят на застрахователя по чл. 503 не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Предоставяне на информация от и на бюрото

Чл. 514. (1) Бюрото има право на достъп до информация в Информационния център на Гаранционния фонд само във връзка с конкретни претенции в рамките на правомощията на бюрото по този кодекс.
(2) Бюрото изпраща получената информация на застрахователя и на националното застрахователно бюро на държавата, където моторното превозно средство обичайно се намира.
(3) Застрахователите са длъжни да предоставят статистическа информация на бюрото при условията и в сроковете, определени в устава на бюрото.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При обработката на лични данни бюрото прилага изискванията за защита на личните данни.
Раздел II.
Компенсационен орган

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Компенсационен орган

Чл. 515. (1) Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, само когато:
1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или
2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България.
(2) Право на обезщетение по ал. 1 има увреденото лице, което пребивава в Република България, ако са налице следните условия:
1. застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България;
2. застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република България;
3. застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна от Република България или когато произшествието е настъпило на територията на трета държава, чието бюро участва в системата „Зелена карта“ – при използването на моторни превозни средства, които са застраховани и обичайно се намират на територията на държави членки.
(3) Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, и когато:
1. не може да се идентифицира моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, или
2. в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач.
(4) Увредените лица не могат да предявяват претенция пред бюрото в качеството му на Компенсационен орган, когато:
1. при условията на ал. 1, т. 2 са предявили претенцията си за обезщетение направо пред застрахователя или пред неговия представител в Република България и в тримесечния срок по ал. 1, т. 1 са получили мотивиран отговор по претенцията, или
2. са предявили претенцията си към застрахователя по съдебен ред.

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Производство пред Компенсационния орган

Чл. 516. (1) Увреденото лице е длъжно да предяви претенцията си за изплащане на обезщетение пред Компенсационния орган с писмено искане, придружено от доказателствата, с които лицето разполага. В този случай се прилага чл. 380.
(2) Срокът за произнасяне на Компенсационния орган е два месеца считано от датата на предявяване на претенцията пред него.
(3) При получаване на застрахователната претенция по ал. 1 Компенсационният орган незабавно уведомява, че пред него е подадена претенция от увреденото лице и че ще се произнесе по претенцията в двумесечен срок от подаването и, както следва:
1. застрахователя на виновния водач и неговия представител в Република България за уреждане на претенции;
2. институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, където е установен застрахователят;
3. виновния водач, ако са известни самоличността и адресът му;
4. гаранционния фонд на държавата членка, в която е мястото, където се намира моторното превозно средство на виновния водач, когато не може да се установи застрахователят;
5. гаранционния фонд на държавата членка, в която е настъпило застрахователното събитие и не може да се установи моторното превозно средство на виновния водач.
(4) Компенсационният орган дължи върху платеното застрахователно обезщетение законната лихва за забава считано от датата, на която изтича срокът по ал. 2, до датата на плащането.
(5) Производството пред Компенсационния орган се прекратява, ако в срока за произнасяне по ал. 2 увреденото лице получи обезщетение от виновния водач, от застрахователя или от трето лице, освен в случаите, когато е получено плащане по застраховка „Живот“ или застраховка „Злополука“. Когато производството е по претенция за обезщетение по чл. 515, ал. 1, то се прекратява и ако в срока за произнасяне на Компенсационния орган по ал. 2 застрахователят или неговият представител за уреждане на претенции впоследствие дадат мотивирано отговор по предявената пред тях претенция.
(6) Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният водач не може или отказва да плати обезщетението.
(7) Функциите на Компенсационния орган се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Отказите за плащане по чл. 515 се мотивират.
(8) Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако Компенсационният орган не се е произнесъл по подадената претенция в срока по ал. 2, отказал е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението.

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Възстановяване на платените обезщетения и встъпване в правата на удовлетворения кредитор

Чл. 517. (1) В случаите на плащане по чл. 515, ал. 1 в полза на Компенсационния орган възниква вземане към институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, където е установен застрахователят на виновния водач.
(2) В случаите на плащане по чл. 515, ал. 3 в полза на Компенсационния орган възниква вземане към:
1. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, в държавата членка, където обичайно се намира моторното превозно средство на виновния водач, когато не може да се определи застрахователят;
2. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, в държавата членка, където е настъпило застрахователното събитие, когато не може да се определи моторното превозно средство;
3. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, в държавата членка, където е настъпило застрахователното събитие, когато моторното превозно средство обичайно се намира на територията на трета държава;
4. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, в държавата членка, включила моторното превозно средство в списък на освободените от задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 483, ал. 4.
(3) При възникване на вземане към Компенсационния орган от компенсационен орган в държава членка той възстановява пълния размер на платеното обезщетение и встъпва в правата на увреденото лице спрямо виновния водач и неговия застраховател или спрямо Гаранционния фонд по чл. 518 – в случаите на незастраховано моторно превозно средство.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!