Част пета.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСТРАХОВАНЕ

Дял първи.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗАСТРАХОВКИ

Глава четиридесет и четвърта.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Видове задължителни застраховки

Чл. 461. Задължителни застраховки са:
1. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“;
2. „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по т. 1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците“;
3. други застраховки, предвидени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Задължение на застрахователя за сключване на договор за задължителна застраховка

Чл. 462. Застраховател, който извършва задължително застраховане на територията на Република България, не може да откаже сключване на договор за задължителна застраховка.

Задължителна застраховка срещу трудова злополука

Чл. 463. Всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка срещу трудова злополука при условията на право на установяване или на свобода на предоставяне на услуги, е длъжен да определи българското законодателство като приложимо право по застрахователния договор.

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Срок на задължителните застраховки

Чл. 464. (1) Срокът на задължителните застраховки се определя от страните по договора, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.
(2) Договорът за задължително застраховане се подновява преди изтичането на срока му освен в случаите, когато е отпаднал застрахователният интерес.

Договор за задължителна застраховка със застрахователна сума над минималните изисквания

Чл. 465. (1) Договорът за задължителна застраховка може да се сключи и за застрахователна сума над минималните изисквания, установени с нормативен акт, като в този случай се приема, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено.
(2) В случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна сума в размер над минималните задължителни изисквания, установени с нормативен акт, за застрахователна сума, надхвърляща задължителното ниво на покритие, може да бъде сключен и втори застрахователен договор и при друг застраховател освен в случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Контрол за сключването на договори за задължителни застраховки

Чл. 466. (1) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка се упражнява от органите, на които това е възложено със закон.
(2) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Злополука“ на служителите в държавни учреждения се осъществява от по-горестоящия държавен орган на съответното учреждение, а когато няма такъв – от Агенцията за държавна финансова инспекция.
(3) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците се осъществява от органите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на вътрешните работи.

Информация, която се предоставя на Европейската комисия относно задължителното застраховане

Чл. 467. (1) Комисията уведомява Европейската комисия за задължителните застраховки, предвидени от българското законодателство, като посочва:
1. нормативните разпоредби, отнасящи се до тези застраховки;
2. задължителните реквизити на удостоверителните документи, които застрахователят е длъжен да предостави на застрахования, за доказване, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено.
(2) Когато задължителната застраховка е сключена със застраховател от държава членка при спазване на изискванията на ал. 1, се приема, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!