Дял седми.
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИ – ЧАСТ ОТ ГРУПА, И НАДЗОР ВЪРХУ ТЯХ

Глава двадесет и трета.
ОБЩИ ПРАВИЛА

Общи разпоредби

Чл. 231. Този дял урежда:
1. надзора на застрахователи или презастрахователи, които са част от група;
2. правомощията на комисията и заместник-председателя във връзка с надзора на групи.

Надзор на група

Чл. 232. (1) Застрахователите, съответно презастрахователите, които са част от група, подлежат на надзор на равнище група в съответствие с този дял.
(2) Застраховател, съответно презастраховател, със седалище в Република България, който е част от група, поотделно продължава да има всички задължения и да подлежи на надзор по този кодекс, освен ако в този дял е предвидено друго.
(3) Застрахователите със седалище в Република България, които са част от група и прилагат дял четвърти, подлежат на надзор на равнище група съгласно дял четвърти.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато комисията е орган за надзор на група, правомощията за надзор на група се осъществяват от нея, освен ако в този кодекс е предвидено друго.
(5) Комисията приема наредба за прилагането на този дял с цел прилагане на насоките на Европейския орган.

Група

Чл. 233. (1) Група е група от предприятия, която се състои от участващо предприятие и неговите дъщерни предприятия. В групата се включват и предприятията, в които участващото предприятие или дъщерните му предприятия имат участия, или предприятия, които се управляват общо по силата на договор или учредителните им актове или устави, или предприятия, в които повече от половината от членовете на управителните или контролните им органи са едни и същи лица през съответната финансова година и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет.
(2) Група е и група от предприятия, която се основава на създаването, по договор или по друг начин на силни и устойчиви финансови връзки между тези предприятия и която може да включва взаимозастрахователни кооперации или асоциации от взаимозастрахователен тип, при условие че:
1. едно от тези предприятия действително упражнява посредством координация на централно равнище господстващо влияние върху решенията, включително финансовите решения, на другите предприятия, които са част на групата, и
2. установяването и прекратяването на подобни отношения за целите на груповия надзор подлежат на предварително одобрение от страна на органа за надзор на група.
(3) Предприятието по ал. 2, упражняващо координация на централно равнище, се смята за предприятие майка, а останалите предприятия по ал. 2 се смятат за дъщерни.
(4) Участващо предприятие е:
1. предприятие майка;
2. предприятие, което пряко или чрез контрол притежава 20 или повече от 20 на сто от капитала или от правата на глас на друго предприятие;
3. предприятие, свързано с друго предприятие посредством общо управление, по силата на договор или учредителните им актове или устави;
4. предприятие, на което повече от половината от членовете на управителния или контролния орган са същевременно повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго предприятие през съответната финансова година и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет.
(5) Свързано предприятие е дъщерно предприятие, предприятие, в което се притежава участие по смисъла на ал. 4, т. 2, или предприятие, свързано с друго предприятие при условията на ал. 4, т. 3 и 4;
(6) За целите на надзора на група, както и за целите на идентификация на група комисията, заместник-председателят или друг орган от държава членка, който осъществява надзор на група, разглеждат като:
1. предприятие майка – всяко предприятие, за което преценят, че действително упражнява господстващо влияние върху друго предприятие;
2. дъщерно предприятие – всяко предприятие, върху което преценят, че някое предприятие майка действително упражнява господстващо влияние;
3. участие – притежаването, пряко или непряко, на права на глас или капитал в предприятие, върху което преценят, че действително се упражнява значително влияние.
(7) Предприятия са извършващите дейност в Република България или извън нея търговци, юридически лица, които не са търговци, и неперсонифицирани образувания.
(8) Застрахователен холдинг е предприятие майка, което не е финансов холдинг със смесена дейност и чиято основна дейност е придобиване и притежаване на участия изключително или предимно в дъщерни предприятия, които са застрахователи или презастрахователи, включително застрахователи или презастрахователи от държава членка или от трета държава, като поне едно от тези дъщерни предприятия е застраховател или презастраховател със седалище в Република България или в друга държава членка.
(9) Застрахователен холдинг със смесена дейност е предприятие майка, различно от застраховател, застраховател от трета държава, презастраховател, презастраховател от трета държава, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, като поне едно от дъщерните му предприятия е застраховател или презастраховател със седалище в Република България или в друга държава членка.
(10) Финансов холдинг със смесена дейност е финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.

Прилагане на надзор на група

Чл. 234. (1) Надзорът на равнище на групата се прилага спрямо:
1. застраховател, съответно презастраховател, който е участващо предприятие в най-малко един застраховател или презастраховател, застраховател или презастраховател от трета държава, като надзорът на група се осъществява по реда на глави двадесет и четвърта и двадесет и пета;
2. застраховател или презастраховател, чието предприятие майка е застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в държава членка, като надзорът на група се осъществява по реда на глави двадесет и четвърта и двадесет и пета;
3. застраховател или презастраховател, чието предприятие майка е застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в трета държава или застраховател или презастраховател от трета държава, като надзорът на група се осъществява по реда на глава двадесет и шеста, раздел първи;
4. застраховател или презастраховател, чието предприятие майка е застрахователен холдинг със смесена дейност, като надзорът на група се осъществява по реда на глава двадесет и шеста, раздел втори.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 или 2, когато участващият застраховател или презастраховател, или застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в държава членка е или свързано предприятие на поднадзорно лице, или самото то е поднадзорно лице или финансов холдинг със смесена дейност, което е предмет на допълнителен надзор съгласно Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, комисията може след съгласуване с другите заинтересовани надзорни органи да реши да не извършва на нивото на този участващ застраховател или презастраховател, или застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност надзор върху концентрацията на риска съгласно чл. 263, надзор върху вътрешногруповите сделки съгласно чл. 264 или и двата вида надзор.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато за финансов холдинг със смесена дейност действат еквивалентни разпоредби по този кодекс и по Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати в областта на надзора, основан на риска, и когато комисията е орган за надзор на група, комисията след съгласуване с другите заинтересовани надзорни органи може да приложи само съответните разпоредби на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато за финансов холдинг със смесена дейност действат еквивалентни разпоредби по този кодекс и по Закона за кредитните институции в областта на надзора, основан на риска, и когато комисията е орган за надзор на група, комисията след съгласуване с консолидиращия надзорен орган в банковия и инвестиционния сектор може да приложи само съответните разпоредби, които се прилагат към най-значимия сектор, по смисъла на чл. 3, ал. 1 – 4 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато комисията е орган за надзор на група, комисията уведомява Европейския орган, Европейския банков орган и Европейския орган за ценни книжа и пазари за решенията по ал. 3 и 4.
(6) Случаите по ал. 1 не са взаимно изключващи се и заместник-председателят може да приложи повече от един подход за надзор по ал. 1 по отношение на една и съща група.

Обхват на надзора на група

Чл. 235. (1) Упражняването на надзор на група в съответствие с чл. 234 не включва задължение за надзорния орган да има надзорна роля на индивидуално ниво по отношение на застрахователя или презастрахователя от трета държава, застрахователния холдинг, финансовия холдинг със смесена дейност и застрахователния холдинг със смесена дейност поотделно, с изключение на правомощията по чл. 82 спрямо застрахователен холдинг и финансов холдинг със смесена дейност.
(2) Когато комисията е орган за надзор на група, комисията по предложение на заместник-председателя може да реши за всеки конкретен случай поотделно да не включва в надзора на група по чл. 234 някое предприятие, което е част от нея, когато:
1. предприятието е в трета държава, в която съществуват правни пречки за предоставяне на необходимата информация, като в този случай се прилагат правилата за изчисление на собствените средства по чл. 250;
2. предприятието, което трябва да бъде включено, е от незначителен интерес за целите на надзора на група;
3. включването на предприятието би било неуместно или заблуждаващо за целите на надзора на група.
(3) Когато няколко предприятия от една и съща група, взети поотделно, могат да бъдат изключени по реда на ал. 2, т. 2, те се включват, когато, взети заедно, не са от незначителен интерес за целите на надзора на групата.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Преди вземане на решение по ал. 2, т. 2 или 3 комисията взема становището на другите заинтересовани надзорни органи.
(5) Алинеи 2 – 4 се прилагат и когато комисията е орган за надзор на група, начело със застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в друга държава членка.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако на основанията по ал. 2, т. 2 или 3 орган за надзор на група, различен от комисията, не включва местен застраховател или презастраховател в обхвата на надзора на групата, комисията може да поиска от лицето, начело на групата, всякаква информация, която е необходима за надзора върху застрахователя или презастрахователя. Ако по реда на ал. 2, т. 2 или 3 комисията не включи застраховател или презастраховател в надзора на групата, надзорният орган на държавата членка, в която се намира седалището на застрахователя или презастрахователя, може да поиска от лицето, начело на групата в Република България, всякаква информация, която е необходима за надзора върху застрахователя или презастрахователя.

Крайно предприятие майка със седалище в Европейския съюз

Чл. 236. (1) Когато участващият застраховател или презастраховател или застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност по чл. 234, ал. 1, т. 1 или 2 е дъщерно предприятие на друг застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в държава членка, глави двадесет и четвърта и двадесет и пета се прилагат само на равнището на крайното предприятие майка – застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, със седалище в държава членка.
(2) Когато крайното предприятие майка – застраховател или презастраховател, или застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност със седалище в държава членка по ал. 1, е дъщерно предприятие на предприятие, което подлежи на допълнителен надзор съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, заместник-председателят може след консултация с другите заинтересовани надзорни органи да реши да не извършва на нивото на това крайно предприятие майка или холдинг надзор върху концентрацията на риска съгласно чл. 263, надзор върху вътрешногруповите сделки съгласно чл. 264 или и двата вида надзор.

Крайно предприятие майка на национално ниво

Чл. 237. (1) Комисията, по предложение на заместник-председателя, може да приложи надзор на група спрямо местен застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, начело на група по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 или 2, когато крайното предприятие майка е със седалище в друга държава членка, след съгласуване с органа за надзор на групата и с крайното предприятие майка в другата държава членка. Решението се мотивира пред органа за надзор на групата и пред крайното участващо предприятие в друга държава членка. Когато комисията е орган за надзор на групата и е получила решение по смисъла на изречение второ от друг надзорен орган, тя уведомява за това останалите членове на надзорния колегиум.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато крайното предприятие майка на национално ниво е дъщерно предприятие на предприятие майка от друга държава членка, което е получило разрешение за това дъщерно предприятие да се приложи глава двадесет и четвърта, раздел І, подраздел VІ.
(3) Комисията, по предложение на заместник-председателя, може да ограничи надзора на група на ниво предприятие майка в Република България до един или няколко раздела по глава двадесет и четвърта.
(4) Когато комисията, по предложение на заместник-председателя, реши да приложи глава двадесет и четвърта, раздел І на нивото на крайното предприятие майка на национално ниво, тя признава за окончателен и прилага метода за изчисляване на платежоспособност на група, избран от надзорния орган на групата по отношение на предприятието майка от друга държава членка.
(5) Когато комисията, по предложение на заместник-председателя, реши да приложи глава двадесет и четвърта, раздел І на нивото на крайното предприятие майка на национално ниво, тя признава за окончателно и прилага решението за одобряване на вътрешен модел, одобрен на нивото на крайното предприятие майка, за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на групата и на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите, които са част от нея.
(6) Когато в случая по ал. 5 комисията, по предложение на заместник-председателя, прецени, че рисковият профил на крайното предприятие майка на национално ниво значително се отклонява от вътрешния модел, одобрен на ниво група, и ако това предприятие майка не изпълни разпорежданията на комисията, тя може:
1. да наложи добавяне на капитал към капиталовото изискване за платежоспособност на група, изчислено с вътрешния модел, или
2. в извънредни случаи, когато добавяне на капитал по т. 1 не би било подходящо, да му разпореди да изчислява капиталовото изискване за платежоспособност на група по стандартната формула.
(7) Решението на комисията по ал. 6 се мотивира пред органа за надзор на групата и пред крайното участващо предприятие в другата държава членка. Когато комисията е орган за групов надзор и е получила решение по смисъла на изречение първо от друг надзорен орган по отношение на група, чието крайно участващо предприятие се намира в Република България, комисията уведомява за това останалите членове на надзорния колегиум.
(8) Когато комисията, по предложение на заместник-председателя, реши да приложи глава двадесет и четвърта, раздел І на нивото на крайното предприятие майка на национално ниво, това предприятие не може да подава искане за прилагане на глава двадесет и четвърта, раздел І, подраздел VІ спрямо свое дъщерно предприятие.
(9) За надзора на група начело с крайно предприятие майка на национално ниво се прилагат съответно глави двадесет и четвърта и двадесет и пета, освен ако в ал. 2 – 8 е предвидено друго.

Предприятие майка, обхващащо няколко държави членки

Чл. 238. (1) Комисията може да сключи споразумение с надзорен орган на друга държава членка, където има друго свързано крайно предприятие майка, с цел извършване на надзор на група на ниво на подгрупата, обхващаща няколко държави членки.
(2) Когато комисията е сключила споразумение по смисъла на ал. 1, не може да се прилага надзор на група на ниво на крайно предприятие майка по смисъла на чл. 237 спрямо крайно предприятие майка в държава членка, различни от държавата членка, където е разположена подгрупата по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Мотивите за сключването на споразумението по ал. 1 се предоставят на органа за надзор на групата. Когато комисията е орган за надзор на група и е получила мотиви за споразумение от други надзорни органи, комисията уведомява за това останалите членове на надзорния колегиум.
(4) Член 237, ал. 2 – 9 се прилага съответно.
(5) Условията за вземане на решение за сключване на споразумение по ал. 1 се определят с акт на Европейската комисия.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!