1. Предмет. Цели. Основни принципи.

Закони и наредби, Кодекс за застраховането

В сила от 01.01.2016 г.
Обн. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., доп. ДВ. бр.8 от 24 Януари 2017г., доп. ДВ. бр.62 от 1 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 28 Ноември 2017г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г., изм. ДВ. бр.27 от 27 Март 2018г., доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 7 Декември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., доп. ДВ. бр.42 от 28 Май 2019г., изм. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г.

Проект: 502-01-75/02.09.2015 г.

Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава първа.
ПРЕДМЕТ. ЦЕЛИ. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Предмет и приложно поле

Чл. 1. (1) Този кодекс урежда:
1. дейността по застраховане и презастраховане;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) дейността по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти, включително дейността по застрахователно и презастрахователно посредничество;
3. условията за започване, извършване и прекратяване на дейностите по т. 1 и 2;
4. правилата за разпространение на застрахователни продукти и за уреждане на застрахователни претенции;
5. застрахователния договор;
6. задължителното застраховане;
7. оздравяването, ликвидацията и несъстоятелността на застраховател или на презастраховател;
8. застрахователния надзор.
(2) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейността по допълнително социално осигуряване, доколкото друго не е предвидено в закон.
(3) Разпоредбите на този кодекс, с изключение на част четвърта, не се прилагат за дейността по експортно кредитно застраховане, която се извършва от Българската агенция за експортно застраховане, когато то се извършва за сметка на държавата или се гарантира от нея, или при което застрахователят е държавата.
(4) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейност по оказване на помощ при пътуване, която отговаря едновременно на следните условия:
1. помощта се оказва от юридическо лице или едноличен търговец със седалище в Република България, което не е застраховател;
2. помощта се оказва в случай на произшествие или техническа повреда на превозно средство, когато произшествието или техническата повреда са настъпили на територията на Република България;
3. помощта се оказва чрез извършване на следните дейности:
а) ремонт на техническата повреда на място, за който лице по т. 1 използва предимно собствен персонал и оборудване;
б) транспортиране на превозното средство до най-близкото или най-подходящото място, където може да се извърши ремонт, и по възможност транспортиране със същото превозно средство на водача и на пътниците до най-близкото място, откъдето могат да продължат пътуването си с друго превозно средство;
в) транспортиране на превозното средство по възможност заедно с водача и пътниците до местоживеенето им или до началната или крайната точка на пътуването в Република България.
(5) В случаите по ал. 4, т. 3, букви „а“ и „б“ условието, че произшествието или техническата повреда трябва да са настъпили на територията на Република България, не се прилага, когато водачът на превозното средство е член на организация на лица по ал. 4, т. 1 и отстраняването на техническата повреда или транспортирането на превозното средство се извършва от подобна организация в другата държава въз основа на взаимно споразумение, ако отстраняването на техническата повреда или транспортирането на превозното средство се извършва при представяне на членска карта и без заплащане на допълнителна премия.
(6) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейност по презастраховане, която се извършва или изцяло се гарантира от държавата, в качеството на презастраховател от последна инстанция, по причини от съществен обществен интерес, включително когато тази дейност е необходима поради ситуация на пазара, в която не е възможно да се получи адекватно търговско покритие.

Цели

Чл. 2. (1) Целите на този кодекс са:
1. осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, и
2. създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) По смисъла на този кодекс „ползвател на застрахователни услуги“ е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.
(3) При осъществяване на своите функции Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „комисията“, и нейният заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, наричан по-нататък „заместник-председателя“, отчитат потенциалното въздействие на своите решения върху стабилността на съответните финансови системи в Европейския съюз, по-специално в неотложни ситуации, като вземат предвид наличната в съответния момент информация. В моменти на изключителни движения на финансовите пазари комисията и заместник-председателят отчитат потенциалните проциклични ефекти на своите действия.

Застраховане

Чл. 3. (1) Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително:
1. оценка на застрахователния риск;
2. определяне на застрахователната премия;
3. установяване на настъпило застрахователно събитие;
4. определяне размера на причинените вреди;
5. управление на активите на застрахователя;
6. прехвърляне на всички или на част от застрахователните рискове, покрити от застраховател, на презастраховател или на друг застраховател (пасивно презастраховане);
7. предоставяне от застрахователя на услуги по застраховка „Помощ при пътуване“ по т. 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 чрез наети от него лица и със собствени технически средства.
(2) Извършване на дейност по застраховане в Република България означава покриване на рискове, разположени в Република България.

Презастраховане

Чл. 4. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Презастраховането е дейност по поемане по силата на презастрахователен договор на всички или на част от рисковете, покрити от застраховател или от друг презастраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия (активно презастраховане) и пряко свързаните с това дейности. Презастраховане е и осигуряването на покритие от презастрахователи на институция, която попада в обхвата на Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ, L 354/37 от 23 декември 2016 г.).

Застрахователно и презастрахователно посредничество

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) Застрахователно посредничество е дейността по разпространение на застрахователни продукти, която се извършва срещу възнаграждение от лице, различно от застраховател или негов служител.
(2) Презастрахователно посредничество е дейността по разпространение на презастрахователни продукти, която се извършва срещу възнаграждение от лице, различно от застраховател, презастраховател или техни служители.
(3) Възнаграждението по ал. 1 и 2 може да е комисиона, такса или друго плащане, включително икономически ползи от всякакъв вид или всяко друго финансово или нефинансово предимство или стимул, предложени или дадени във връзка с дейност по разпространение на застрахователни продукти.

Доброволност на застраховането и застрахователното посредничество

Чл. 6. (1) Застраховането и застрахователното посредничество се извършват на принципа на доброволност.
(2) Задължително застраховане се установява със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Застрахователен надзор

Чл. 7. Регулирането и надзорът върху дейностите по чл. 1, ал. 1 се извършват от комисията, както и от заместник-председателя.

Език

Чл. 8. (1) Езикът, на който се извършва застраховането и застрахователното посредничество в Република България, е българският. Общите условия, потребителската информация и другите документи, които застрахователите и застрахователните посредници предоставят на ползвателите на застрахователни услуги, се изготвят на български език. По искане на ползвателя на застрахователни услуги в отношенията със застрахователя може да се използва и друг език.
(2) Езикът, на който се осъществява застрахователният надзор в Република България, е българският. В конкретни случаи комисията и заместник-председателят може да обменят информация, включително отчетна, с органи на Европейския съюз, органи от други държави членки, застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници на друг от официалните езици на Европейския съюз.

Прилагане на правилата на международни договори и практиката на Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване

Чл. 9. (1) Когато с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, съответно за Европейския съюз, при упражняване на неговата международна договорна правосубектност са предвидени различни правила относно дейностите по чл. 1, ал. 1, се прилагат тези правила.
(2) Комисията приема решения, указания или практики във връзка с прилагането на международните договори по ал. 1, когато това е необходимо за целите на добрата надзорна практика или за прилагането на препоръки на компетентните институции на Европейския съюз.
(3) Комисията и заместник-председателят могат да прилагат:
1. актовете на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, наричан по-нататък „Европейски орган“, създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (OB, L 331/48 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1094/2010“;
2. протоколите и другите документи, приети в рамките на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор.
(4) Когато Европейският орган е приел насока или препоръка по смисъла на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, комисията може да приема решения, указания или практики във връзка с прилагането на насоката или препоръката, когато това е необходимо за добрата надзорна практика.

Реклама

Чл. 10. Застрахователите, презастрахователите и застрахователните посредници, които имат право да извършват дейност в Република България, могат да рекламират своите услуги чрез всички средства за масова информация в страната при спазване на правилата, установени в защита на обществения интерес.

Общи условия, тарифи и други документи, използвани в отношенията с ползвателите

Чл. 11. (1) Не се допуска изискването на предварително одобрение или системно уведомяване за общи условия по застрахователните договори, тарифните ставки на премиите или образци на бланки и други печатни документи, които един застраховател възнамерява да използва в сделките си с ползвателите на застрахователни услуги.
(2) Компетентните органи в Република България могат да изискват несистемно уведомяване за общите условия на застрахователния договор и други документи само за целите на проверката за спазването на националните разпоредби, отнасящи се до застрахователните договори. Тези изисквания не може да представляват предварително условие за упражняването на дейност от застраховател.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) По задължителни застраховки комисията може да изисква от застрахователите да я уведомяват за общите условия по тези застраховки преди тяхното разпространение.
(4) Не се допуска запазване или въвеждане на задължение за предварително уведомяване или одобрение за предложени увеличения на тарифните ставки на премиите, освен като част от общите системи за контрол на цените в държавата.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) По застраховките по раздел I от приложение № 1 не се допуска изискването на предварително одобрение или системно уведомяване и за техническите основи, използвани за изчисляване на премиите и техническите резерви. Комисията може да изисква системна информация за техническите основи единствено с цел проверка на спазването на разпоредбите, засягащи актюерските принципи.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!