Правилното привеждане на моторното превозно средство в покой не само осигурява безопасност на пътя, но също така предпазва двигателя, спирачната ситема, гумите и трансмисията от ненужно износване.

Според причината, която налага да спрем движението на МПС-то, съществуват няколко различни вида спиране:

  • Преднамерено – Това е спиране, което произхожда от нашето желание да приведем автомобила в покой. В такъв случай спираме спрямо правилата за движение по пътищата.  Това означава, че включваме своевременно пътепоказателя и спираме плавно.
  • Принудително – Това е спиране, което извършваме, когато опитваме да избегнем ПТП, спазваме пътен знак, светофара излъчва забранителната червена светлина или МПС-то се е повредило.
  • Аварийно – Когато спираме с цел да предотвратим настъпването на ПТП, без значение с автомобил, внезапно изникнало препятствие или човек, говорим за аварийно спиране. Само при аварийното спиране се говори за спирачен път.

Спирачен път е най-малкото възможно разстояние, на което е възможно да спре МПС-то, в случай, че върху спирачният педал е приложено максимално усилие. Спирачният път е придружен от два елемента. Първият от тях е пътят, който е изминат докато водача успее а реагира. Вторият е пътят, който МПС-то е изминало, докато сработят спирачните системи.

Спирачният път, пътят изминат до реакцията на водача и този, изминат до сработване на спирачната уредба заедно образуват т.нар. опасна зона на спиране.

Опасна зона на спиране наричаме пътя, изминат от ППС-то от момента на възприемане на опасността, до привеждането му в пълен покой.

Съществува и формула, с която да представим опасната зона на спиране.

S опасна зона = S1 + S2 + S3

И разбира се,

  • S1 е пътя, изминат преди реакцията на водача;
  • S2 е пътя, изминат до сработване на спирачната уредба;
  • S3 е спирачния път;

Влияние, очаквано, можем да окажем само на S1 и S3.

Пътя, който изминава ППС-то от момента на появата на опасността, до реакцията на водача – S1 – се влияе именно от времето, което е необходимо на управляващия да види и възприеме опасността и да прецени да натисне спирачката. Това време зависи от здравословното и психическо състояние на водача към момента, както и от интензивността на движението. Обикновено S1 е равно на 0,5 до 2 секунди.

Спирачния път – S3 – зависи от повече фактори. Те са:

  • Скоростта на движение – при двойно по-висока скорост, спирачният път е четворно по-голям;
  • Сцепление – величината на триене на гумите с пътя. Характеризира се с т.нар. коефициент на сцепление. Последният зависи от състоянието на пътя, както и от това на гумите.  Стойностите на коефициента на сцепление има стойности между 0,1 и 0,9. Колкото е по-голям коефициента на сцепление, толкова е по-кратък спирачния път. Коефициентът на сцепление е най-нисък (0,1 – 0,2) между износена гума и лед, а най-висок при суха, здрава пъна настилка и нормална гума.

Когато изчисляваме опасната зона, обикновено не включваме S2 (пътя, изминат до сработване на спирачната уредба), тъй като в днешно време стойностите му са твърде ниски, което означава, че не създават съществено изменение на дължината на опасната зона на спиране.

Когато извършваме аварийно спиране, обикновено натискаме педала на спирачката със сила и скорост, които са необичайни при нормалната му употреба.  Ако в такава ситуация се намираме на хлъзгав път е възможно колелата на автомобила да блокират. В подобна ситуация, обикновено водачите натискат по-силно педала на спирачката, докато автомобила се пързаля към обекта, който се оптиваме да избегнем. В резултат на това е възможно колелата да блокират, при което коефициентът на сцепление намалява драстично, а спирачният път се увеличава.  Възможно е да се случи т.нар. „занасяне“ и МПС-то да тръгне да се движи на една страна. В такава ситуация, автомобила е неуправляем.

Именно поради гореизбореното, когато спираме на хлъзгав път, усетим ли приплъзване на автомобила, трябва леко да отпуснем педала на спирачката, след което пак да го натиснем. Повтаряйки това няколко пъти („помпане“ на педала на спирачката), бихме могли да постигнем по-къс спирачен път, като едновременно с това избягваме занасянето встрани.

Съвременните автобомобили разполагат с т.нар. ABS – антиблокиращи устройства, които автоматично и без наша намеса, извършват нещо подобно на „помпането“ на педалът на спирачката. Тези системи са способни да намалят спирачния път с до 30%, но са безполезни при движение върху лед.

 

< 6.1 Максимални скорости 6.3 Дистанция >

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!