Защо „Karai.be“

Блог, Новини

Красив есенен ден. Слънцето залязва над града, минава през клоните и стига до предното стъкло на колата, но не ни пречи, защото сенникът е свален, а топлината не е излишна, когато градусите вече не са летни. Листата се разхождат около нас, сякаш показват посоката ни, а ароматът на кафе с канела се промъква до нас дори и с вдигнати прозорци. Има движение, но не нетипично за делничен ден. Светофарът светва зелено, първа кола сме, даваме газ и набираме скорост бързо. Да! Може и да избегнем задръстването! Да, да, да!

Най-накрая стигаме баира и се пускаме по него – по инерция, на скорост, бензин, газ, метан – няма значение. Важното е, че летим надолу, разходът е 0/100, а чувството е задоволително.
И точно тогава пред нас излиза някоя костенурка, която не че не бърза, но не намира за необходимо да вдигне стрелката на оборотите. Сякаш огледалото за задно виждане е замъглено – не ни вижда, не усеща скоростта ни, не се страхува от бързото ни наближаване. За секунда поглеждаме лявата лента, но и там има движение, включването би било загуба на време. Връщаме поглед към костенурката и й казваме „КАРАЙ, БЕ!“. Но тя не чува. Викът ни е като вик за помощ в пустинен свят.

Изходът е невъзможен. Срещаме крака си отново със спирачките и се сбогуваме със скоростта. Какво друго ни остава? „Леко“ потупваме кормилото – не ни е виновно, но най-често отнася яростта ни (затова и му купихме подарък миналия месец – калъф за волана).

Но как да се разсърдиш? Не можем да накараме всички да карат с нашата скорост и едновременно с това да бъдат внимателни. Някои са млади шофьори, други возят деца, трети се опитват да включат слушалките в телефона, за да отговорят на входящото обаждане, четвърти карат кола от застрахователната си компания, защото тяхната е на ремонт, пети пък са със стара кола, която много иска да ги придвижи по-бързо, но просто няма сили, шести… шестите така са си решили, кой си ти, че да им казваш как да шофират?

И ти се срещаш с тези хора всеки ден, нали? Пресичат ти пътя, на магистралата са, извън града са, даже са паркирали на мястото ти пред блока и се опитват да запалят, докато ги чакаш.
„Карай, бе“ има своите синонимни изрази и ние знаем, че ти ги познаваш добре. Те звучат така:
„Айде, бе!“, „Какво чакаш сега?“, „Алоо“, „Ще караме ли днес?“, а може и само „КАРАЙ!“. Тоналностите също варират в зависимост от настроението, пътните обстоятелства и колко точно закъсняваме за работа.

Въпреки всичко сме сигурни, че всеки шофьор в живота си рано или късно казва на друг „Карай, бе“. А ние намираме съпричастност дълбоко в нас и водени от нея, решихме да създадем този наръчник за всички, които искат да намалят фаровете зад себе си, които светят с отражение, сравнимо с „Карай, бе!“.

 

За първата ни статия благодарим на Kiss of Joy!

Пазете се и карайте внимателно

Последвай ни:

Ако тази статия ти е харесала и искаш да четеш други като нея, можеш да харесаш Facebook страницата на „Карай, бе!“. По този начин няма да пропуснеш нито една от бъдещите ни публикации. Можеш също да последваш „Карай, бе!“ в Instagram, където се стараем съдържанието да е по-неангажиращо и забавно.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Share This

Share this post with your friends!